Фр. Бори: Европа ще приеме толкова мигранти, колкото ѝ​ трябват за икономиката

Франческа Бори е от малкото, които се движат в посока, обратна на бежанския поток от Сирия. Вече не помни за кой път през последните пет години ще стъпи на сирийска земя. Ще влезе с бойци от групировки, които не участват в примирието. Казва, че в тази война изборът на сирийците е бил да не подкрепят нито Асад, нито бунтовниците, друг - да избягат. Не очаква бягащите да намалеят.

ФРАНЧЕСКА БОРИ, италианска журналистка: Ако спре войната в Сирия и Ирак и насилието в Афганистан, ако тези три страни - по някакво чудо - отново станат стабилни, потокът от мигранти няма да спре. Това важи и за прииждащите африканци. Това е феномен, който идва от икономическото неравенство в нашия свят.

БНТ: Не бягат ли от войната, според вас?

- Мнозинството от тези, които наистина бягат от сраженията и от въздушните удари, отиват в съседните страни -Турция, Ливан, Йордания, а не в Германия. Когато бях в Гърция през септември, всички афганистанци, с които говорих, ми казаха, че идват от Иран или Пакистан, тоест, те са напуснали Афганистан отдавна. Те не бягат от война, те са икономически мигранти.

БНТ: Какво мислите за европейския отговор на бежанската криза, на фона на поредния съвет в Брюксел?

- Пределно ясно е, ще вземем само толкова мигранти, колкото ще са полезни за нашата икономика и нито един повече. Но като европейски граждани през тези месеци ние показваме най-доброто и най-лошото от себе си, дори в една и съща държава. Ето във Франция - виждаме французи, които опъват палатки за мигрантите в Кале и французи, които горят палатките в Кале. За нас, европейците, моментът наистина е важен. Вие в България знаете по - добре и от мен, че Европа като едно цяло не съществува и никога не е съществувала.

Пет години след началото на войната, Франческа Бори не вярва, че мирът е близо. Никога не забравя един човек, когото срещнала през първите си дни в Алепо.

- Попаднахме под артилерийски обстрел, всички побягнаха към единственото възможно убежище и в него не остана никакво място. Аз бях с каска и бронежилетка с надпис "Преса" , беше ясно, че съм журналист. Един възрастен мъж излезе, за да вляза на негово място и ми каза - влез, животът ти е по-ценен от моя, светът трябва да научи какво става тук. Не знам дали този човек е жив, едва ли. Видях го само да се отдалечава. пауза Но не можах да отговоря на очакванията му. Провалих се, не можах да кажа на света какво става.

Продължава да разказва за Сирия, следващата ѝ история ще е за това как се изпълнява примирието. Но казва, че спирането на огъня е резултат от баланс на воюващите страни, поддържан изцяло от външни сили и едва ли ще трае дълго.