Последно сбогом със Сашо Авджиев

Днес се простихме с нашия колега и приятел Александър Авджиев. Изпратихме го със спомена за невероятното му чувство за хумор и безспорния му професионализъм.

Александър Авджиев /архив/: "Добро утро, хайде сега да си спомним стария навик, събота, 8 и 30 и е време за какво? За добро утро! Как сте след цял месец и то какъв, но въпреки всичко не сме се забравили, нали?"

Години наред всяка събота Сашо Авджиев влизаше в домовете ни. Той ни предлагаше винаги нещо ново, интересно и забавно и задаваше въпроси, които задаваме и днес.

Александър Авджиев /архив/: "Все още е топло, обаче ще дойдат и студените месеци. Ще се откажете ли тогава доброволно от парно и топла вода?"

Днес със Сашо се сбогуваха близки, приятели и колеги. Семейството му го изпрати с думите, че не трябва да тъжим, а да се радваме, за това, че той живя както искаше и постигна каквото искаше. Любовта на най-близките му е запечатана в песента на Крис Риа, с която Сашо тръгна в последия си път.

Емил Розов, журналист от БНТ: "Сашо страхотно държеше на семейството си. Ти виждаш какви прекрасни деца има. Те са израснали пред очите ми и знам каква любов изпитваше към тях."

Сашо изпитваше любов и към телевизията, показаше тази любов непрекъснато и на зрителите и на колегите си.

Емил Розов, журналист от БНТ: "Защото Сашо наистина създаде школа. Сашо направи много млади хора, способни и талантливи - разбира се. Той ги направи журналисти, той ги направи имена."

Бетина Жотева: "Това, което Сашо ни накара да промумеем, е, че като сме естествени, всички ни разбират и ни вярват."

Павел Попандов, актьор: "Аз имах щастието, подчертавам тази дума - щастието да познавам Сашо и това, което бих искал обезателно да се запомни, е не това, че си е отишъл. А това, че той и Илия Костов създадоха едно предаване, посяха един плод, което стана любимо на целия български народ."

Весела Петрова, журналист от БНТ: "С това, което казваше, че нищо не започва от днес. Това е сакрална фраза, която... Нали всеки, когато започва живота или кариерата, си мисли, че всичко започва от него. Не, не започва всичко от него. Трябва да се учиш от опита на другите, които са били преди теб."

Днес Сашо беше изпратен не със сълзи, а с аплодисменти и с думите - ти си жив, защото ще те помним.