Днес, на 24 февруари, Сдружение „България на гражданите", Европейският политически център (Брюксел) и Фондация за свободата „Фридрих Науман" организират дискусия на тема „Европейската криза като политическо предизвикателство пред България".
Форумът ще се проведе от 11.00 часа в зала „Александър" на хотел „Радисън". В дискусията ще вземат участие г-жа Меглена Кунева, председател на УС на „България на гражданите", Ханс Мартенс, изпълнителен директор на Европейския политически център, Ася Кавръкова, програмен директор в Института „Отворено общество" и Калин Манолов, председател на Института за радикален капитализъм „Атлас".
Целта на конференцията е да покажем как мислят различните страни, различните участници в икономическото предизвикателство, в което се намира в момента Европа, да видим дали разбираме едно и също под думите конкурентоспособност, едно и също под думите солидарност, пазарна икономика, социална държава, коментира Меглена Кунева.
Основното е, че без политически решения от икономическа криза не може да се излезе, заяви още тя.
------
Интервю с Меглена Кунева
Българска национална телевизия, "Денят започва", 24 февруари
2012 година, 8.02 часа
Водеща Жени Марчева:
Днес само след броени часове в столицата ни ще се проведе
една дискусия, тя се нарича "Европейската криза като политическо
предизвикателство пред България". Ако сте гледали нашия анонс,
тук по това време в студиото ни трябваше да е Ханс Мартенс,
изпълнителен директор на Европейския политически център в
Брюксел. За съжаление тази нощ неговият полет кацна в Бургас.
Той няма да може да стигне навреме за този час в студиото ни. Но
включваме пряко по телефона председателя на управителния съвет
на Европейския политически център Меглена Кунева. Добро утро,
госпожо Кунева. Здравейте.
Меглена Кунева:
Здравейте. Здравейте и на вас, и на вашите зрители. Отне ми
две години това планиране на конференцията, защото наистина
програмата на Ханс Мартенс е много натоварена. И за съжаление
така се случи, че заради отменено кацане в София няма да може да
присъства във вашето предаване.
Водеща:
Няма.
М. Кунева:
Но конференцията е наистина много интересна и опитът, който
може да сподели Ханс Мартенс, е опит на най-големия мозъчен
тръст, неправителствен, в Брюксел. . .
Водеща:
Каква е целта на тази дискусия, какво искате да кажете по
време на нея?
М. Кунева:
Целта е да покажем как мислят различните страни, различните
участници в икономическото предизвикателство, в което се намира
в момента Европа, да видим дали разбираме едно и също под думите
конкурентоспособност, едно и също под думите солидарност,
пазарна икономика, социална държава и така нататък. В Брюксел,
където всеки ден има поне по две такива конференции, с такава
насоченост, изглежда на хората никога не им омръзва да мислят и
да мислят на глас. За мен това е много голям стимул - същото да
се опитам да направя и в България. И смятам, че тази
конференция, в която ще има хора с различни възгледи - някои
доста по-обърнати към класическата либертарианска свобода на
икономиката, който както може да се оправи, да оставим нещата и
пазарът сами да решават, други, които смятат, че държавата
трябва да се намесва тогава, когато иска да защити и трябва да
защити най-уязвимите членове на обществото. . . Но основното е,
че без политически решения от икономическа криза не може да се
излезе. . .
Водеща:
Госпожо Кунева. . .
М. Кунева:
И кои са тези политически решения всъщност ще дебатираме
днес.
Водеща:
. . . знаете ли, всъщност като говорите за икономическите
предизвикателства, преди дни страната ни попадна в списъка на
Европейската комисия от държави, които се намират в зоната на
икономически риск, иначе казано, така наречения сив списък на
Европейската комисия. Доколкото разбирам обаче, страната ни
смята сериозно да възрази срещу попадането ни в този списък.
Според вас има ли България място в този списък и, доколкото
познавате добре механизма на работа на Европейската комисия, има
ли смисъл от това възражение, дали то ще бъде уважено в крайна
сметка?
М. Кунева:
Европейската комисия. . . Това е. . . как да кажа,
попадането в този сив списък не налага санкции в момента на
страната, просто я поставя под особено наблюдение. И означава,
че тя ще получава сигнали къде трябва да коригира политиката си
в. . . икономическата и финансова политика. Това е зле за
самочувствието ни. Още повече, че ние толкова много затягаме
коланите, че естествено бихме искали да бъдем похвалени и да се
каже, че България нищо не я заплашва. Проблемът обаче е свързан
с икономическия ръст и с различните дисбаланси, както е записано
в този документ, който вие казахте, наблюдаващи се в нашата
икономика. Тоест не е достатъчно само да затягаш коланите, ако
съвсем се опитам да опростя казаното. Вътре има много сектори,
които се гледат, те са поне 30 критерия, на които страните се
подлагат, тестове, на които се подлагат, и по тях работи много
голям екип от страна на Европейската комисия. Ако България има
какво да каже, нека да го направи. Но въпросът, на който ние
трябва да си отговорим, е - днес по-добре ли живеем от вчера,
по-малко безработни ли имаме, каква е структурата на нашата
безработица, колко млади хора са без работа, защо са без работа,
образованието ли не е както трябва, малкият и средният бизнес
ли не работи, защо не работи, за да поеме. . . всъщност малкият
и средният бизнес е този, който поема отговорността за създаване
на нови работни места, здравеопазването ли не е в ред. Това са
истинските политически решения. Износът, страните са много силно
стимулирани, европейските страни, да потърсят възможност за
износ. Ние също трябва да го направим. И търговските
споразумения, в които България може да напредва, са също част от
източниците на икономическия растеж. Като гледам обаче как се
преговаря по търговските споразумения, аз се боя, че
икономическите играчи не знаят за какво преговаря страната ни и.
. . Разговорът е първо вътре, у нас, каква е нашата диагноза за
икономиката ни. . .
Водеща:
Знаете ли. . .
М. Кунева:
А иначе Европейската комисия, като й дадем данни, разбира
се, ще направи нужното, ако има нужда от корекция. . .
Водеща:
На финала, тъй като времето ни изтича, тъй като споменахте
търговско споразумение, няколко думи за АСТА дотолкова,
доколкото името ви беше много сериозно въвлечено в дискусията
през последните 2 седмици около това много спорно търговско
споразумение, което вчера Европейската комисия даде на съда в
Люксембург за тълкувание. Кажете откровено, обидена ли сте на
вашия колега Борислав Цеков, който ви обвини в предателство по
отношение на това търговско споразумение за това, че не сте
алармирала, не сте информирала всички нас като потребители
навреме за рисковете, които съдържа то?
М. Кунева:
Ами, Европейската комисия излезе с двама от своите
говорители - Марк Грей и Джон Кланси, за да каже, че е абсурд да
се очаква комисарят по защита на потребителите да се произнася
по търговско споразумение и да е въвлечен в преговорите. Това е,
как да ви кажа, все едно вас да ви държа в момента отговорна
какво излиза във вестник "Марица". Просто няма как да се случи.
Това е, така, агресивно незнание. Не знам защо не се направи
някаква справка. Въпросът е, че страната ни е пропуснала и е
пропуснала много пъти тези преговори. Аз ще поискам през Закона
за достъп до информация от Министерство на икономиката
преписките, за да видя как са текли разговорите между
Министерството на икономиката и постоянните представители в
Брюксел на. . . на нашето министерство. И това не е просто,
така, за да намерим някой виновен, а да видим защо и как нашата
администрация работи, или не работи, и как може, когато става. .
. Ето, АСТА е едно търговско споразумение, но такива десетки са
сключени през изтеклите години. А иначе, когато се е гледало от
комисията, това е 2011 година, миналата година, е имало съвсем
различен от мен комисар на. . . от българска страна.
Водеща:
Добре. . .
М. Кунева:
Но това не е въпрос на информиране от страна на комисаря.
Няма страна, която да е казала - а, комисарят е виновен, защото
ние недогледахме. Нито Германия, нито Полша направиха това.
Водеща:
Благодаря ви.
М. Кунева:
Така че отново остава за наша сметка.
Водеща:
Благодаря ви за този коментар и за това пряко включване по
телефона. Успех на дискусията.