Събота преди Великден е денят, в който бързаме да приключим със задълженията, за да седнем на трапезата. Денят преди празника обаче е станал символ и на склонността на българите често оставяме задълженията за последния момент.
С колкото и време да разполагаме, често изглежда така, че сме оставили работата за събота преди Великден. И законите често ковем в посления момент, и да платим данъците все се редим на опашка часове преди да изтече крайният срок. Да оставяме днешната работа за утре, оказва се, е цяла философия за българите. А приказката "събота преди Великден" идва от многото задължения, които домакините имат в деня преди празника.
Симеон Мильов - етнограф: "В петък нищо не се работи и идва съботата - трябва да се омесят кукулниците, сега - козунаци, трябва да се боядисат другите яйца, трябва да се направят свещи, трябва да се отиде до гробищата, за да отнесат жито, козунак и яйца на починалите и трябва да си облекат новите дрехи, да се приготвят, за да идат на църква вечерта."
Работник: "Май се върнахме към старото време - така в последния момент да довършваме работата."
Жена: "Много неща имам, доста задачки, които трябва да свърша преди празниците."
Репортер: "Какво си оставихте да свършите за събота преди Великден?"
Мъж: "Нищо, да се наспя."
Репортер: "Случва ли ви се да изпускате срокове?"
Мъж: "Да."
Репортер: "Защо?"
Мъж: "От мързел."
Репортер: "Случва ли ви се чество в живота да оставяте нещата за последния момент?"
Мъж: "Непрекъснато, да."
Жена: "Да, бих казала."
Възрастен мъж: "Днешната работа трябва да си е за днес!"
Иначе рискувате да ви обвиняват, че все отлагате задълженията за събота преди Великден.