Преразказът - най-труден в изпита след 7 клас

В София вече са проверени тестовете на седмокласниците от изпита за профилираните гимназии. И тази година се оказа, че те са се справили по-добре с тестовите задачи и по-зле с преразказа.

Знаете, седмокласниците преразказваха разказа "Бабата, която хранеше котките" на писателя Деян Енев. Най-много ги е затруднило описанието на мястото, за което се разказва. Екипът ни успя да го открие и научи, че бабата все още храни котките.

В разказа на Деян Енев се говори за самотата, за градинката зад блок 27 на софийския булевард "Гоце Делчев", където една възрастна жена всеки ден сяда на червена пейка, над която има червена къщичка за птици и храни двайсет котки. Дъщеря и е в Гърция, внукът й, който направил къщичката - в Америка. Какво най-много е затруднило децата?

Станислав Георгиев - председател на Комисията по проверка: "Срещаме проблеми при детайлите. В началото има детайли при представянето на блоковете в това каре, на улица "Гоце Делчев", имаме много детайли при поведението на котките, имаме особености при предаване на пряката реч в диалога между разказвача и бабата."

За децата, които не са от София, е било още по-трудно да опишат булеварда и блока, смята Станислав Геогиев, но и при софийските деца се срещали съчетания като улица булевард "Гоце Делчев". Решаваме да открием това трудно за описание място. Намираме го чак на третия път - оказва се, че става въпрос за 27 блок в ж.к. Борово.

Това са червената пейка и червената къщичка за птици, описани в разказа на Деян Енев. Хората наоколо разказват, че бабата, описана в разказа, продължава да идва всяка сутрин тук и да храни котките.

Галина Додова: "По-раничко излиза тя, 9 или 10 някъде. Възрастна ли е? Ами тя е много такава немски тип жена, възрастна е, ходи с един бастун си помага, мисля, че преди време преживя някаква болест. Знаете ли досега, че е героиня на разказ? Не, не знаех, знаех, че е живяла в Германия и е дошла тука с пенсията си... Не е занемарена жена, тя е така с достойнство."

Докато говорим, част от двайсетте котки обикалят наоколо. Хората казват, че веднага щом видят бабата, те се събират край червената пейка. Всъщност описанието на котките също е затруднило седмокласниците. Изобщо според експертите разказът е за възрастни хора, защото е абстрактен и няма ясен сюжет. Разказ за самотата на една жена, останала без близки хора.

Станислав Георгиев - председател на Комисията по проверка: "Нямаме случка, нямаме сюжетност, по-скоро натрупване на впечатления, които имат за цел да предизвикат нравствен шок върху социално зрелия човек."

Но такъв е бил изборът на министерството. А за нас един от малкото шансове да покажем на учениците истинското място, което те трябваше да опишат.