Само двама от пострадалите работници от взрива на складовата база за обезвреждане на боеприпаси останаха в ямболската болница, другите седем са изписани. Вече има яснота и как ще стане обезщетяването на засегнатите от инцидента домове на хората от най-близките села.
Иван Иванов е вторият оцелял работник от цех 1. При първия взрив с колегата му Илия работили отвън. Върху тях се срутила стена, едва се измъкнали и побягнали. При втория, по-силен взрив, били до портала и това ги спасило.
Иван Иванов: - И ний не можахме да разберем точно как стана. Какво стана, отвътре от цеха дойде, имаше работници и в цеха и ние като видяхме и почнахме да бягаме. Разбягахме се, защото страхотия беше. В момента на тръгване пламна вътре всичко и взе да гори.
Иван е на 62 години, има две дъщери и внуци и въпреки опасното производство, започнал работа там преди два месеца. Загиналите му колеги били по-опитни, само Станимир имал същия стаж като него.
Иван Иванов: - А Енчо беше при мене, Николай го извика и аз дори щях да отивам с него, обаче работих там на топенето и свършвам бройката и ще влизам при тях и един път дувара се срути отгоре ми. Не се чу взрив, не се чу нищо, само една сила въздух, вятър и не мога да си го обясня, защото ако е бомбата, да кажем, ще се чуе взрив и то стана за секунди.
Оцелелите работници от цех 1 не са имали съмнение каква е съдбата на тримата им колеги, които са били вътре. За загиналите Иван говори само хубави неща, с единия дори били съседи.
Иван Иванов: - Нямам думи за тях, добри момчета бяха и приятели бяхме. И спазваха стриктно работите, не знам какво стана, какво направиха, отидоха си...
Иван е със счупена ръка и пукнати ребра. От фирмата са поели всички разноски за лечението му, изплатили му заплатата и подпомогнали семейството му с 500 лв. Вчера собственикът на складовата база посетил Лозенец и след видяното се разпоредил веднага да бъдат осигурени средства за подмяна на прозорците.
Чуй новините
Подкаст
