Арт щрихи от седмицата

Какво ще се случи, ако Христо Ботев възкръсне. Как биха го приели хората и какво би казал поетът-революционер от парламентарната трибуна. Смелата и загадъчна история е вплетена в новия роман на Васил Пекунов. Изненади има и от балетната и театралните сцени.

Празникът на балета вече чука на вратата. Отваряме му с подаръка на балет „Арабеск". "Квартет" на Боряна Сечанова и "Пресичане на пространството" на Мила Искренова се събират на една сцена. Подчиняват ги на идеята за зависимостта ни един от друг, която моделира и поведението ни. За "Квартет" Боряна Сечанова се вдъхновява от Севера.

Боряна Сечанова - хореограф: "Не знам дали е като северна приказка, но изглежда като някакава легенда. Между другото отдавна не бях провокирана толково много от музика. А това е един невероятен квартет на Григ."

В пиесата се появява и пети персонаж - мечтанието, видението, това, което искаме да ни се случи. А тайнството на привличането и отблъскването се разполага смело в пиесата на Мила Искренова "Пресичане на пространството".

Мила Искренова - хореограф: "Езикът е изграден на базата на импровизация, която дава много голяма разкрепостеност на тялото и отключва емоционалната памет. А тази памет до голяма степен съдържа сексуални впечатления."

Премиерата на спектакъла е утре - в театър "София". А само три дни по-късно е Денят на балета. Дали обаче това е повод за празнуване?

Актьор и музикант репетират удоволствието на публиката, под режисурата на актьора. Силна сценична среща на Стоян Алексиев и Константин Казански. 12-годишното приятелство се пренася и в спектакъла „Роден в Европа, на нашата улица" в театър „Сълза и смях". Намесват се текстове и герои на Мюсе, Брехт, Пол Валери и Саша Гитри, но историята си остава наша.

Константин Казански: "Те са живяли преди нас и са преди всичко хора. Така че тяхното лично е и наше лично."

Стоян Алексиев: "А, не. Стоим си на нашата улица. Това е за нашата улица."

След трихилядното си представления един актьор решава да се раздели със сцената и репетира първите си крачки в реалния живот. Тогава се появява старият приятел, музикантът, който също е въвлечен в играта.

Константин Казански: "Ние репетираме удоволствието на публиката. Ние не го играем."

Неусетно сцената се превръща в арена, но тя пък си има песни и забавни ситуации

Стоян Алексиев: "Спектакълът се създаде именно защото двамата сме такива каквито сме. Аз - по-болезненият, от кризисния живот, който водя, откакто се помня. Кризисен - но красив, много красив. А пък той, както той казва и го излъчва - човек на света."