Конференция "Балканите в глобалния свят"

След десетилетие на войни и разпад в Бивша Югославия Балканите като че ли
излязоха от полезрението на политиците. Нашето кътче от Европа се превърна в спокоен ъгъл, който може би има някаква посока на движение, но няма особено изразено виждане как да се развива. Какви са пътищата и начините как да бъде насърчена европейската перспектива за Балканите - това беше темата на международната конференция "Балканите в глобалния свят", проведена в София.

Как държавите от региона общуват помежду си и как от Брюксел гледат на
успокоеното "буре с барут" - каквото дълго време беше клишето за нашия край - за това Валери Маринов разговаря с Робърт Купър, съветник в службата за външни отношения. На практика това е външното министерство на ЕС, ако може така да бъде определено по-просто.

БНТ: - Господин Купър, какво е мястото на тази част от Европа в дневния ред на стария континент и на света?

Робърт Купър, съветник в службата за външни отношения: - Точно тази част от Европа, Балканите, те са в европейския дневен ред непрекъснато. Това, което чувате тук, че Балканите са забравени - това не е истина. Те остават на водещо място в приоритетите ни, те са най-високо в приоритетите на баронеса Аштън и редовно се обсъждат в в Съвета. Не задължително като едно отделно цяло, но като отделни страни. Може би това е грешка. Може ще е по-добре сега да се погледне картината в нейната цялост, вместо да се гледат отделни проблеми в отделните страни.

БНТ: - А каква е картината като цяло?

Робърт Купър, съветник в службата за външни отношения: - Картината като едно цяло е картина на прогрес. Прогрес със своите проблеми, с отстъпленията, с кризите и така нататък... Но стратегическата картина е прогресът. Словения от дълго време е уважаван член на ЕС, Хърватия е вече повече или по-малко член. В момента върви ратификацията на договорите за нейното членство, но Хърватия вече присъства и участва на всички срещи. Черна гора? - може би ще започнем преговори скоро. Бихме искали да направим същото и със Сърбия. Така, че има прогрес. Той не е толкова бърз, колкото ни се иска, но през цялото време върви напред.

БНТ: - Преди години, може би на основа на събитията в Югославия, Вие написахте книга за разпадането на нациите. Десет години по-късно бихте ли написали как се създава успешна нация?

Робърт Купър, съветник в службата за външни отношения: - Когато написах книгата за разпадането на нациите, това което имах предвид, бяха промените в нациите. Националната държава вече не е това, което е била
през 19-ти век - единно затворено цяло. Рецептата за успех в Западна Европа беше да спрем да говорим за това къде минават границите и да започнем да премахваме границите. Всъщност Европейският съюз направи точно това. Смятаме, че това трябва да бъде направено и тук. Така че това не е точно разпадане на нациите, това е смегчаване на нациите, смегчаване на краищата на нациите, така че да имат по-малко значение и хората да свикнат с това. Същността на Европейския съюз са хората, а не държавите. В него се дава приоритет на хората по-скоро, отколкото на държавите. Но единственият начин по който може да стане, това е да "пренастроим" държавите така че те да си сътрудничат.

БНТ: - Имам усещането, че на тази конференция липсваше виждането за идентичност на региона?

Робърт Купър, съветник в службата за външни отношения: - Наистина, в известна степен сте прав. Това е странно, защото вие живеете заедно от дълго време. Тук направихте така, че Югославия да проработи, което си беше един вид чудо. Тя обаче можеше да работи още по-добре. Би било по-добре, ако имаше районът имаше малко по-голяма идентичност. Ако
хората можеха да разбират, че имат общи проблеми и общи интереси. Страните от Вишеградската тройка, когато влизаха в Европейския съюз, всъщност си помагаха една на друга в присъединяването. И може би създаването на Вишеградската тройка в един момент се оказа един етап напред и беше позитивно нещо. Може би разширяването не бива да се възприема като еднократно усилие от отделна държава. Може би ще е много по-впечатляващо, ако хората работят заедно за това. Това е добра идея. Може би е най-добрата идея от известно време насам.