България е единствената славянска и православна държава, в която паметта на светите братя Кирил и Методий се чества от 10 век насам без прекъсване. През Възраждането техният ден се утвърждава като първия наш национален празник, който сплотява в една възраждащата се българска нация и се превръща в символ за борбата й за църковна и държавна независимост. Затова и след освобождението денят на Кирил и Методий запазва водещото си място сред българските празници и продължава да обединява българската нация.
Всяка година на 11 май, в стар стил, разпокъсаните от Берлинския договор български земи от Черно море до Охридското езеро се превръщали в едно цяло - в една държава на духа, изградена чрез общата почит към първоучителите.
"Като че ли всякой българин е чакал тоя ден да покаже пред света своя бодър несъкрушим национален дух, своята готовност да отстоява скъпите права и своята чест. Само народ, който пази свято своите обичаи, нрави и традиции и ги тачи като светини не може да се претопи и асимилира." Из спомените на макдонския българин Тодор Станков за честването на Кирил и Методий в Повардарието.
В столицата на българската държава тържествата започвали с голям благодарствен молебен, отслужван пред катедралния храм "Св. Александър Невски", на който се събирали ученици от всички софийски училища. Духовниците отправяли молитва Бог да закриля българските ученици, да ги дарява с мъдрост и успех в усвояването на знанията. Празникът завършвал с ученическо шествие от Народното събрание до царския дворец.
С приемането на Григорианския календар през 1916 г. денят на Кирил и Методий започнал да се чества на 24 май. В годините след Първата световна война, когато раните от националните катастрофи още не били зарастнали честването на първопросветителите укрепвало националното самочувствие на българския народ. Междувоенният период превърнал 24 май в символ на несломимия български дух и на българското духовно водачество пред останалия славянски свят.
След 1944 г. 24 май продължава да бъде празник на българската просвета и култура, забранен е обаче традиционният благодарествен молебен, с който започвал денят на Кирил и Методий. Отпаднала и светителската титла пред техните имена. Вместо с шествия, почитта към първопросветителите започнала да се изразява със задължителни за учениците манифестации пред мавзолея на Георги Димитров.
24 май вече не олицетворявал духовното водачество на българския народ, а славянското единство, нерушимата българо-съветска дружба и водещата роля на партията в културния живот на страната.
Едва в края на 20 век денят на българската просвета и култура започна да възражда традиционния си облик. Празникът отново започва с благодарствена молитва към светите братя, защото най-доброто, което можем да направим в този ден е да благодарим на светите Кирил и Методий за буквите и словото, които от векове градят българската държава на духа.
http://infocenter.bnt.bg/
Чуй новините
Подкаст
