Неправителствени организации с дискусия за изборното законодателство

Абсурдно е изискването за 7 хиляди подписа и внасяне на 10 хиляди лева за регистрация на политическите партии за изборите - това становище застъпиха неправителствени организации на дискусия за изборното законодателство. Според тях, заради кратките срокове за набиране на подписи, партиите използват масиви с лични данни на избирателите без тяхното знание.

В една развита демокрация, като Франция например, са необходими само 500 подписа и то за участие в президентските избори, посочиха участници в дискусията. Болезнена тема за представителите на гражданското общество е платеното участие на партии и кандидати в предизборните форми на обществените медии. Настоява се служебният кабинет да преразгледа тарифите на публичните медии и да ги върне на нивата от 2009 година, а участието в диспутите да бъде абсолютно безплатно, каквато, според тях, е масовата европейска практика.

"Защото някой от участниците биха могли да имат важни за обществото идеи, но да нямат 200 лева да платят на минута. Как ние като общество решаваме този проблем", попита Антоанета Цонева - председател на УС на Института за развитие на публичната среда.

"Обществените меди са поставени в ситуация, в която за тях са налице повече бариери, отколкото за частните медии при отразяване на предизборната кампания и това донякъде е абсурд", каза Ваня Кашукеева от "Прозрачност без граници".

Като цяло, участниците в дискусията оцениха положително промените в Избирателния кодекс, особено в частта му за публичността в работата на ЦИК и РИК, но ги намират за недостатъчни. Критиките се насочиха към избирателните и забранителните списъци, методиката за изчисляване на резултатите от изборите и отменената възможност хората да пренареждат избирателните листи чрез преференциалната система.

"С отпадане на преференциалното гласуване отново няма да има възможност гражданите да променят решенията на политическите централи", коментира Тереза Станчева от Института за социална интеграция.

Поставен беше и въпросът, че се допуска ЦИК да законодателства и да дописва Изборния кодекс по отношение на срокове, обжалване на решения и други, което според Института за социална интеграция отваря вратата за бъдещи искания за касиране на изборите.