Австрия очаква от Германия обяснения за подслушване на австрийски обекти

Федералният канцлер Себастиан Курц и президентът Александър Ван дер Белен направиха общо изявление след извънредно кризисно заседание днес и отговориха на въпроси на медии във връзка с нови моменти около случая с Федералната разузнавателна служба (БНД от Bundesnachrichtendienst или BND), която в продължение на години е наблюдавала австрийски обекти.
Поводът днес е база с данни, подхвърлена на австрийските медии "Профил" и "Стандард", която дава представа за мащаба на изглежда системното наблюдение на австрийски обекти от германското разузнаване. От новите разкрития става ясно че от 1999 до 2006 година са следени 2000 телефонни линии, мобилни телефони, факсове и електронни адреси.
"Федералната разузнавателна служба е подслушвала министерства във Виена, фирми, международни организации, ислямски организации и лица, подозирани в терористична дейност и търговци на оръжие", пише вестник "Стандард".

Особено силно внимание е било отделено на дипломатическите мисии и международните организации във Виена.

Базата с данни включва над 200 телефонни и факс връзки в 75 посолства, след които на САЩ, Иран, Ирак, Пакистан, Либия, Афганистан, Израел и Северна Корея. Сред следените връзки е и факс на австрийската информационна агенция АПА, който бил на външнополитическата редакция.

В списъка са много австрийски фирми или представителства на международни компании, оръжейни производители като Хиртенбергер и Щайер-Манлихер, банки, Австрийската национална библиотека, Фьост Алпине, Ленцинг, Розенбауер, спедиторски и средни по големина предприятия, преди всичко от сектора на биотехнологиите, дървопреработвателната и целулозната промишлености, машиностроенето.

На днешната среща с медиите австрийските президент и канцлер поискаха бързо и цялостно разясняване на случая и заявиха, че очакват сътрудничество от германска страна.
"Мащабът на наблюдението е огромен", констатира Курц.

Ван дер Белен допълни, че шпионирането между приятелски страни е не само необичайно и нежелано, но и неприемливо и ще постави под въпрос доверието между двете страни. Също така той изрази съмнение, че шпионската дейност е прекратена през 2006 година, както беше известно досега. Двамата политици заявиха, че очакват шпионирането от страна на Германия да е било ограничено във вече известния период до 2006 година.

Опозиционните партии също поискаха бързо изясняване на случая.

Бившият канцлер Кристиан Керн заяви, че не знае нищо по-конкретно за дейността на Федералната разузнавателна служба. Бившият министър на отбраната Ханс Петер Доскоцил поиска да узнае какви са били целите на германските тайни служби.

Конкретни стъпки очаква и опозиционната "Нова Австрия" (НЕОС), която иска да бъде изяснено в каква степен е засегната Австрия и дали действително става дума за промишлен шпионаж.
Представители на Листата "Пилц" обвиниха австрийската Служба за защита на конституцията в пълен провал и настояха случаят да се поеме за разследване от парламентарна комисия.