Българите са с най-ниска продължителност на живота в ЕС

Профилът ни е очертан от официални наши данни за 2015 година. Ще рече нищо ново, нищо което да ни изненада. Но е стряскащо сравнението с другите.
Като например, за последните 15 години продължителността на живота тук и в Европа се е увеличила с 3 години, но нашата продължава да е много ниска. Пряка зависимост от брутния вътрешен продукт не е посочена, но е очевидна. Той е два пъти по-малък, два пъти по-малко са и разходите ни за здраве.

Най-честата причина за смърт са сърдечно съдовите заболявания и онкологичните. Може да се видят разликите при мъжете и жените - мъжете по-често от жените умират от онкозаболявания. Докладът говори за предотвратима смъртност, ние тук използваме преждевременна смърт - имаме спад на преждевременната смърт от сърдечно съдовите заболявания със 17%, предотвратимите инсулти обаче, са четири пъти по-високи от средните за Европа, 4 пъти по-вече са смъртни случаи от недобре лекувана хипертония.

Едва ли ще се изненадате от основните рискови фактори, но в сравнение останалите страни консумацията на алкохол и тютюнопушенето е над средните за Европа. По-добри са равнищата на затлъстяване у нас, но въпреки това цифрите говорят за обезпокоително нарастване на затлъстяването най-вече при момчетата. Рисковете за здравето са обвързани с нивото на образование и доходи. Повече са рисковете при по-бедните и необразовани.

По-лошите ни здравни резултати могат да се свържат и с преките плащания на пациентите - те са 48% у нас основно за лекарства и болници.
Макар и да борави с официална статистика, докладът има доста слаби места - коментират двама представители на важни играчи в здравната ни система.

Критериите, по които се събират статистическите данни са сгрешени, съответно дават изкривен профил - смята председателят на общопрактикуващите лекари. Като например, неубедителното изчисление на предотвратимата смърт при хипертония, ако се спазват всички лекарски предписания.

доц. д-р Любомир Киров - предс на сдружение на общопрактикуващите лекари - Тогава вашата смърт поради усложненията на хипертонията да се отложи във времето и това е предотвратимо ... ама това е малко като да гледаме на карти или нещо подобно. Да не търсим причината само в здравеопазването, защото българите сега да в България безработицата е по-малка - гледахме там едни цифри в сравнение с Европа дадени, да де но за какви пари работи българинът

Според д-р Киров и така заложеният бюджет за здраве, макар и с известно увеличение на парите в доболничната помощ няма да промени лошата тенденция. Защото 214 милиона лева означават 34 лева на година на човек за първична здравна помощ.

доц. д-р Любомир Киров - Или 2 лева и 80 стотинки на месец. Ако това е грижа за здравето... Нека всички сме наясно, че с това което се прави нищо по-добро няма да се случва.

Докладът на ЕК има доста пропуски и не отразява съществени тенденции свързани с лекарствената политика - смятат фармацевтите.

проф. Илко Гетов - предс на български фармацевтичен съюз - На първо място искам да кажа, че пациентите в България са едни от най - улеснените до достъпа до нови терапии например, че е въведена оценката на здравните технологии, но не са посочени резултатите от двугодишния опит на България в тази насока. И на второ място това е липсата на прогенерична лекарствена политика. Не е добре или е в отрицателна посока по отношение на ДДС върху лекарствата, което също е една от причините за повече плащания от страна на пациента и за харчене на публичен ресурс по отношение на лекарствата.

Все пак цифрите, макар и относителни, ясно очертават пътя, по който трябва да се върви - с акцент върху профилактиката, намаляване на ненужните хоспитализации, значително засилване на ролята на доболничната помощ, контрол на качеството - неща дето си ги знаем от години, но упорито преповтаряме старите си модели. Явно и следващата година, както личи от проектобюджета за здраве