Български учени в Съвместния изследователски център на ЕК

Това са Виктория, Зорница, Олга, Радостина, Николай, Иван, Станислав и Владислав. Всеки от тях работи в своя сфера на познанието.Общото- решили са да се занимават с наука въпреки трудностите в България. Номинирани са и получават покана за посещение на Съвместния изследователски център. Искат да покажат какво могат в своята наука, но и да видят какво прави в момента световната наука в тяхната област.

Чарлина Вичева, зам.-генерален директор на Съвместния изследователски център: Това е една инициатива, която възникна сравнително скоро, по време на словашко председателство, това е преди две години и инициативата беше по време на председателството, вие сами осъзнавате, че страната получава много по-голяма гласност и това е всъщност един начин за въвличане на младите хора и особено научните работници, защото това е нашата професия, в европейските проекти.

Чарлина Вичева е българка е и зам. генерален директор на Центъра.Разказва ни, че той има 6 научни звена в 5 европейски града- Брюксел, Гел, Карлсруе, Севиля, Петен и Испра. В в Испра се намира най- големият от шестте научни центъра, които са включени в съвместния изследователски център към Европейската комисия.

Испра е малко градче близо до Милано, тук в центъра работят около 2000 учени. Прави се наука, но с една особеност- наука, която е в помощ на Европейската комисия. Или- центърът работи на границата между науката и политиката.Създаден е, за да получава Европейската комисия необходимите ѝ незавимисими научни данни.

Чарлина Вичева, зам.-генерален директор на Съвместния изследователски център: Независимостта е от интереси на страни- членки, независимостта е от частни интереси, и затова е нужна тази научна организация, която да дава тези обективни факти, на които всички вярват и на които всички могат да се базират в рамките на преговорите.

Началото на центъра е през 50- те години на миналия век като ядрен център към Евратом. В началото в петте центъра се развивал само ядрен анализ с цел предотвратяване на ядрени конфликти.Двата ядрени реактора тук вече не работят.

Засилени мерки за сигурност и много строга охрана има в научния център, тъй като тук продължават да се правят атомни изследвания.

Сега ядрените науки са само 25% от работата на Центъра, а 75% са от всички останали области- икономика, социална политика, цифрова трансформация, околна среда, селско стопанство, рибарство, миграция, транспорт, енергетика, храни.

Чарлина Вичева, зам.-генерален директор на Съвместния изследователски център: Като се започне от "лудата крава", диоксина в пилето и се стигне сега до последния много политически въпрос за двойните стандарти в храните- всичко това се подкрепя с факти, за да може да има сравнимост между това, което се прави като анализ в Чехия, Франция, България.

И именно в тази научна среда, за да покажат какво могат дойдоха нашите млади учени. Олга е лекар- генетик, а проектът, който представи в Центъра си поставя за цел лечението на рак на пикочния мехур.

Олга Антонова, катедра по медицинска генетика към МУ, София: Той е свързан с тестването на едни вещества, екстракти от охлюви и рапани, наречени хемоцианини, които живеят в България за лечение на рак на пикочен мехур, ние сме изследвали тези вещества върху клетъчни линии свързани с рак на пикочен мехур и установяваме, че те имат потенциален ефект.

В Иститута по физика на твърдото тяло към БАН работи Виктория Атанасова. Проектът и е свързан с използването на лазери за опазване на културното ни наследство.Премахва се корозията от откритите стари метални предмети.

Виктория Атанасова, Институт по физика на търдото тяло, БАН: По този начин чрез лазери можем селективно да намалим хлорната концентрация на повърхността на тези обекти така че да ги запазим за по-дълго време за изследвания, за излагане в музейни колекции и други.

С високоскоростна камера, термокамера, лазерен грануломер, компютърен томограф и 3D скенер Николай Стоименов работи по три проекта - за изследване на мантинелите при удар на хора в тях, за енергийната ефективност на мелниците и за хората с увредено зрение.

Николай Стоименов, Институт по информационни техонологии, БАН: Технологията е много интересна- заснема се изображението, след което се дигитализира, прави се на три D, след което слабо виждащите или слепите хора го опитват и по този начин виждат картината.

Представени бяха проекти за индекс на университетите на база на иновациите им, за катализатори за метали с цел опазване на околната среда, за компютърната томография, за проектирането на стоманобетонни конструкции. Колкото до Центъра всички казват, че са впечателни, а някои биха кандидаствали и за работа тук.

Радостина Иванова, Институт по Органична химия, БАН: Бих искала да разбера повече за JRC-тези съвместни изследователски институти, да видя лабораториите, как работят хората, какво е развитието на техонологиите и мисля, че наистина ще бъде от голяма полза за моята работа и да бих работила, разбира се.

В края на годината тук ще има има специализиран конкурс за учени в различни области.

БНТ: Ще им препоръчате ли да кандидатстват за работа тук?
Чарлина Вичева,зам.-генерален директор на Съвместния изследователски център: Разбира се, разбира се.Това, което е хубаво имаме 70 лаборатории, някои от тях са абсолютно уникални.

В лабораториите в Испра вече работят около 20 българи. В тази за оценка на строителни конструкции срещаме Силвия Димова. От 15 години тя оценява доколко е сигурно строителство.

Силвия Димова, Лаборатория за оценка на строителни конструкции: Това е най- голямата "реакционна стена" в Европа, на която можем да изпитваме конструкции до 5 етажа. Ние проверяваме съществуващите методи за изчисление на строителните конструкции, норми и правила и в крайна сметка ги валидираме и ако трябва ги променяме.

В Центъра има и екологична обсерватория с кула за измерване на замърсяването на въздуха.Висока е 100 метра и мери парниковите газове на три нива. Но учените тук са запознати дори с причините за замърсяването на столицата ни.

Джулиън Уилсън, зам. началник Отдел „Въздух и климат“към Съвместния изследователски център: Вие имате трафик от автомобили, но също така значителен източник са и емисиите от фини прахови частици от битовото горене. Това са случва най-вече през зимата.

В Центъра за изследване на електрически автомобили пък търсят начини как и откъде те да се зарежат с електричество за по- дълго време. Всички лаборатории тук са свързани с улици, наречени на страните членки на Европейския съюз.

Една от улиците в научния център се нарича „България“.

Центърът има и свой символ, който се сменя на всеки шест месеца в зависимост от различното председателство. По време на българското, той беше скулптура, посветена на кирилицата. Бил е и пианото на Шопен по време на полското, или кубчето на Рубик по време на унгарското председателство. Нашият символ, след края на председателството ни, ще бъде преместен на улица България.