Български учени в Съвместния изследователски център на ЕК

Осем млади български учени посетиха Съвместния изследователски център на Европейската комисия в италианския град Испра и представиха своите научни проекти. Поканата е заради българското председателство. В Центъра, който прави широк спектър научни изследвания специално за нуждите на Европейската комиия вече работят 20 българи. В края на годината ще има нови конкурси за работа, от които младите учени могат да се възползват.

Елиана Димитрова
от Елиана Димитрова
06:35, 02.07.2018
Чете се за: 03:40 мин.
Още

Това са Виктория, Зорница, Олга, Радостина, Николай, Иван, Станислав и Владислав. Всеки от тях работи в своя сфера на познанието.Общото- решили са да се занимават с наука въпреки трудностите в България. Номинирани са и получават покана за посещение на Съвместния изследователски център. Искат да покажат какво могат в своята наука, но и да видят какво прави в момента световната наука в тяхната област.

Чарлина Вичева, зам.-генерален директор на Съвместния изследователски център: Това е една инициатива, която възникна сравнително скоро, по време на словашко председателство, това е преди две години и инициативата беше по време на председателството, вие сами осъзнавате, че страната получава много по-голяма гласност и това е всъщност един начин за въвличане на младите хора и особено научните работници, защото това е нашата професия, в европейските проекти.

Чарлина Вичева е българка е и зам. генерален директор на Центъра.Разказва ни, че той има 6 научни звена в 5 европейски града- Брюксел, Гел, Карлсруе, Севиля, Петен и Испра. В в Испра се намира най- големият от шестте научни центъра, които са включени в съвместния изследователски център към Европейската комисия.


;

Испра е малко градче близо до Милано, тук в центъра работят около 2000 учени. Прави се наука, но с една особеност- наука, която е в помощ на Европейската комисия. Или- центърът работи на границата между науката и политиката.Създаден е, за да получава Европейската комисия необходимите ѝ незавимисими научни данни.

Чарлина Вичева, зам.-генерален директор на Съвместния изследователски център: Независимостта е от интереси на страни- членки, независимостта е от частни интереси, и затова е нужна тази научна организация, която да дава тези обективни факти, на които всички вярват и на които всички могат да се базират в рамките на преговорите.

Началото на центъра е през 50- те години на миналия век като ядрен център към Евратом. В началото в петте центъра се развивал само ядрен анализ с цел предотвратяване на ядрени конфликти.Двата ядрени реактора тук вече не работят.

Засилени мерки за сигурност и много строга охрана има в научния център, тъй като тук продължават да се правят атомни изследвания.

Сега ядрените науки са само 25% от работата на Центъра, а 75% са от всички останали области- икономика, социална политика, цифрова трансформация, околна среда, селско стопанство, рибарство, миграция, транспорт, енергетика, храни.

Чарлина Вичева, зам.-генерален директор на Съвместния изследователски център: Като се започне от "лудата крава", диоксина в пилето и се стигне сега до последния много политически въпрос за двойните стандарти в храните- всичко това се подкрепя с факти, за да може да има сравнимост между това, което се прави като анализ в Чехия, Франция, България.
;

И именно в тази научна среда, за да покажат какво могат дойдоха нашите млади учени. Олга е лекар- генетик, а проектът, който представи в Центъра си поставя за цел лечението на рак на пикочния мехур.

Олга Антонова, катедра по медицинска генетика към МУ, София: Той е свързан с тестването на едни вещества, екстракти от охлюви и рапани, наречени хемоцианини, които живеят в България за лечение на рак на пикочен мехур, ние сме изследвали тези вещества върху клетъчни линии свързани с рак на пикочен мехур и установяваме, че те имат потенциален ефект.

В Иститута по физика на твърдото тяло към БАН работи Виктория Атанасова. Проектът и е свързан с използването на лазери за опазване на културното ни наследство.Премахва се корозията от откритите стари метални предмети.

Виктория Атанасова, Институт по физика на търдото тяло, БАН: По този начин чрез лазери можем селективно да намалим хлорната концентрация на повърхността на тези обекти така че да ги запазим за по-дълго време за изследвания, за излагане в музейни колекции и други.

С високоскоростна камера, термокамера, лазерен грануломер, компютърен томограф и 3D скенер Николай Стоименов работи по три проекта - за изследване на мантинелите при удар на хора в тях, за енергийната ефективност на мелниците и за хората с увредено зрение.

Николай Стоименов, Институт по информационни техонологии, БАН: Технологията е много интересна- заснема се изображението, след което се дигитализира, прави се на три D, след което слабо виждащите или слепите хора го опитват и по този начин виждат картината.
;

Представени бяха проекти за индекс на университетите на база на иновациите им, за катализатори за метали с цел опазване на околната среда, за компютърната томография, за проектирането на стоманобетонни конструкции. Колкото до Центъра всички казват, че са впечателни, а някои биха кандидаствали и за работа тук.

Радостина Иванова, Институт по Органична химия, БАН: Бих искала да разбера повече за JRC-тези съвместни изследователски институти, да видя лабораториите, как работят хората, какво е развитието на техонологиите и мисля, че наистина ще бъде от голяма полза за моята работа и да бих работила, разбира се.

В края на годината тук ще има има специализиран конкурс за учени в различни области.

БНТ: Ще им препоръчате ли да кандидатстват за работа тук?
Чарлина Вичева,зам.-генерален директор на Съвместния изследователски център: Разбира се, разбира се.Това, което е хубаво имаме 70 лаборатории, някои от тях са абсолютно уникални.

В лабораториите в Испра вече работят около 20 българи. В тази за оценка на строителни конструкции срещаме Силвия Димова. От 15 години тя оценява доколко е сигурно строителство.

Силвия Димова, Лаборатория за оценка на строителни конструкции: Това е най- голямата "реакционна стена" в Европа, на която можем да изпитваме конструкции до 5 етажа. Ние проверяваме съществуващите методи за изчисление на строителните конструкции, норми и правила и в крайна сметка ги валидираме и ако трябва ги променяме.

В Центъра има и екологична обсерватория с кула за измерване на замърсяването на въздуха.Висока е 100 метра и мери парниковите газове на три нива. Но учените тук са запознати дори с причините за замърсяването на столицата ни.

Джулиън Уилсън, зам. началник Отдел „Въздух и климат“към Съвместния изследователски център: Вие имате трафик от автомобили, но също така значителен източник са и емисиите от фини прахови частици от битовото горене. Това са случва най-вече през зимата.

В Центъра за изследване на електрически автомобили пък търсят начини как и откъде те да се зарежат с електричество за по- дълго време. Всички лаборатории тук са свързани с улици, наречени на страните членки на Европейския съюз.

Една от улиците в научния център се нарича „България“.

Центърът има и свой символ, който се сменя на всеки шест месеца в зависимост от различното председателство. По време на българското, той беше скулптура, посветена на кирилицата. Бил е и пианото на Шопен по време на полското, или кубчето на Рубик по време на унгарското председателство. Нашият символ, след края на председателството ни, ще бъде преместен на улица България.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Българското вино е конкурентно на пазара
Българското вино е конкурентно на пазара
За първи път у нас болница отпуска стипендии за медицински сестри
За първи път у нас болница отпуска стипендии за медицински сестри