Да извървиш пътя от класната стая до Космоса, още повече, когато си ученик, звучи непостижимо. Но това не важи за нашите български ученици от 133-то СУ и Първа английска езикова гимназия, които създадоха екип и спечелиха второ място в престижен международен конкурс, организиран от Националното космическо общество.
Да гледаме повече към звездите, отколкото в краката си – това е един от емблематичните завети на гениалния учен астрофизик Стивън Хокинг. Учениците го следват, като създават концепция за селскостопанска структура в Космоса и станция с въртящи се модули, която да позволява живота на обитателите.
Ирена Шевкенова, ученичка в 133-то СУ "Александър Пушкин": "Нашият проект се казва "FlorAstra", който в превод от латински значи "цветя сред Космоса". Нашата станция се намира около Церера, а Церера в превод е римската богиня на плодородието, т.е. двете неща са силно обвързани."
Сияна Кръстева, ученичка в 133-то СУ "Александър Пушкин": "За нас беше доста важно да занесем част от земята, от нашия дом – България, в космоса. Като дори самата форма на станцията да бъде на цвете."
Цветята играят ключова роля в проекта. Модулът включва отглеждането на над 40 вида растения.
Ирена Шевкенова, ученичка в 133-то СУ "Александър Пушкин": "Специфично, Роза Дамасцена има фармацевтични свойства. Използваме я за лекарства, за помагане при менструални болки, както и като допълнителен хранителен продукт. И Орфеевото цвете, което е изключително. То се намира само в Родопския регион. И всъщност е съвсем малко цветенце, което може да изсъхне – да се премахне 95% от водата в него – и след това само с капчица вода се съживява отново, и ние искаме да изследваме този механизъм и да го приложим и при другите култури."
Младежите имат амбиции да обогатят и хранителното съдържание на плодовете и зеленчуците.
Надежда Драгнева, ученичка в Първа английска езикова гимназия: "Да се добавят витамини, минерали в плодове и зеленчуци, в които всъщност не съществуват такива витамини и минерали, за да може да се използва нещо, да има полза от тях, която иначе не може да бъде намерена в начина, по който цъфтят в момента."
Интересното е, че растенията се оказват меломани и това спомага за по-бързото им отглеждане и добър растеж.
Ирена Шевкенова, ученичка в 133-то СУ "Александър Пушкин": "Тъй като е малко известен факт, но в честота от 400 до 1000 херца растенията реагират на физично ниво, забързва им се метаболизмът, пускат по-дебели корени, плодовете им са по-вкусни. И това е абсолютно доказано."
Менюто в космическия модул включва водорасли, ларви, гъби, 3D принтирано месо от растителни протеини и роботизирано прибиране на реколтата. Но рециклирането, дори и в космоса, е от решаващо значение.
Ирена Шевкенова, ученичка в 133-то СУ "Александър Пушкин": "Използваме урината за вода. Като я рециклираме, разбира се, преминава през процеси. Също така хранителните отпадъци преминават през ларвите на войнишката муха и през скакалците, а самите скакалци и ларви правим на протеинов прах, тъй като съдържат повече протеин от червеното месо."
Миналата година екипът спечели първо място в конкурса с друг проект във Флорида, където младежите са се срещнали с астронавти и учени на световно ниво, включително и с ръководителя на НАСА – Джаред Айзъкмън.
Ирена Шевкенова, ученичка в 133- то СУ "Александър Пушкин": "За нас това беше истинска сбъдната мечта. Видяхме включително изстрелването на две ракети на живо. Така че по много начини това преобърна нашия живот. За някои това беше моментът, в който избраха своята професия и кариерно ориентиране."
Тази година конференцията ще се проведе във Вирджиния, където нашите ученици са поканени да представят новия си проект, но им е нужна подкрепа.
Надежда Драгнева, ученичка в Първа английска езикова гимназия: "Ние сме ученици и няма как да го финансираме това нещо изцяло сами. Така че - да, просто подкрепа отнякъде да дойде, за да може да заминем. Било то с експертиза, с контакти или с финансиране, затова сме се обърнали към българските институции и към всички граждани. Това не е просто наш успех, това е успех на цялата ни държава, все пак ще презентираме България на международната сцена."
Пламен Борисов, заместник-директор на 133 СУ "Александър Пушкин": " Тук става дума за бъдещето на човечеството. Мисля, че учениците започват да се замислят за това бъдеще и да не гледат на него като на някакво имагинерно нещо, което няма да им се случи... Надявам се, че тези ученици един ден ще успеят да осъществят този проект самите те, на живо."
Сред 14 000 участници и над 2500 проекта именно българските ученици привличат вниманието на Националното космическо общество с иновативния си проект. И това, ако не е космически успех...
По темата работи: Ана-Мария Георгиева
Чуй новините
Подкаст
