Три африкански страни с интерес към привличане на български инвестиции

Гана очаква възстановяване на отличните търговски взаимоотношения със страната ни и нови инвестиции от бизнеса в преработката на суровини и производството на лекарства. Помощ за развитие на високите технологии и малките и средни предприятия, както и организиране на професионално обучение са сред приоритетите на Намибия. Уганда проявява интерес към съвместни проекти в хранително-вкусовата промишленост и новите разработки на българските предприятия от военно-промишления комплекс.

Срещите на министър Захариева са в рамките на Съвместния министерски съвет на ЕС и Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), който ще се проведе в следващите два дни в Ломе, столицата на Тогоанската република. Форумът, в който участват делегации на 79 държави, ще се проведе под съпредседателството на Екатерина Захариева в качеството ѝ на Председател на Съвета на Европейския съюз.

По-рано в Того тя имаше среща и с колегите си от Етиопия и Того, които също изявиха интерес към привличане на български компании.

Пред всички партньори от Африка тя представи възможностите за правене на бизнес с България, благоприятната данъчна система и достъпа чрез страната ни до европейските пазари. Тя ги призова за организиране на съвместни междуправителствени срещи, както и на форуми на търговските камари и на представители на бизнеса, на които българските предприемачи да се запознаят с условията за инвестиции в техните държави. Всички делегации, с които бяха проведени двустранни срещи, откликнаха веднага на предложенията.

“В резултат на многогодишните отлични двустранни отношения между Република Гана и България много наши инженери, лекари и научни работници завършиха своето образование във вашата страна и допринасят за развитието на нашата икономика и общество”, изтъкна зам.- министърът на външните работи и на регионалната интеграция на Гана Чарлз Овиреду.

“Вижданията на нашето правителство са, че политическите отношения трябва да са в помощ на бизнеса. Имаме възможности в производството и преработката на алуминий и стомана, както и в производството на лекарства”, каза зам.-министърът на търговията и промишлеността на Гана Робърт Линдзи.

Пред тях министър Захариева представи възможностите на българските предприятия в тези отрасли, като сложи акцент върху производството на готови преработени храни, на генерични лекарства и на лекарства във ветеринарната медицина, както и на възможно сътрудничество с българския ИТ сектор.

“Развиването на бизнеса и на търговията водят и до политическа стабилност”, изтъкна тя.

Република Гана, която се простира на територия - 238 533 кв. км и е с население от 27 милиона души, развива пазарна икономика с относително малко политически бариери пред търговията и инвестициите. Богата е на природни ресурси. Селското стопанство има дял от около 20% от БВП и привлича повече от половината от работната сила. Разширяването на зараждащата се петролна индустрия в Гана засили икономическия растеж, като производството в “Юбилей”, офшорното нефтено поле на Гана, започна в средата на декември 2010 г.

Дипломатически отношения са установени през юли 1961 г.

2017г. бележи увеличение на българския износ с 8,82% спрямо 2016 г., като възлиза на 11,1 млн.щ.д. и намаление на вноса от Гана с 34,86%, който възлиза на 24,1 млн.щ.д.

Тджекеро Твея, министър на индустриализацията, търговията и развитието на малките и средните предприятията на Намибия, също изтъкна традиционните връзки със страната ни на срещата си с министър Захариева.

“България винаги е подкрепяла Африка като партньор. Възможностите са съвместни проекти в минното дело и високите технологии е голямо. Нека да възстановим работата на съвместната търговско-икономическа комисия и да прегледаме всички области, в които може да имаме общи интереси”, обърна се Захариева към него.

“Ние не се борим за помощи, а за привличане на бизнеса. Имаме огромна история с България, която не може да остане неоползотворена. Бих казал, че вие ни разбирате много повече, отколкото повечето страни от Западна Европа”, изтъкна министър Твея.

През февруари 2013 г. Намибия бе определена за най-бързо развиващата се млада пазарна икономика в Африка. Основа на икономиката е миннодобивната промишленост. Намибия е богата на природни ресурси, тя е вторият производител след Ботсуана на ювелирни диаманти, намира се на четвърто място в света по добив на уран, разполага с най-големите залежи в света на калий и литий. В Африка се нарежда втора по производство на олово, трета – на кадмий, и четвърта – на цинк и мед.

Дипломатическите отношения между България и Намибия са установени на 6 юни 1990 г. В страната още помнят оказаната помощ от България в борбата срещу апартейда и възможността намибийски студенти да получат образованието си в България. Стокообменът ни с Намибия обаче все още е символичен. Интересът на бизнес-средите в България към намибийския пазар постепенно нараства, особено с разкритите възможности за износ на медни руди и техните концентрати.

“Уганда поддържа традиционно добри отношения с България и със страните от Източна Европа. Бихме искали наша делегация да посети вашата страна и да засили връзките с бизнеса ви, особено в областта на новите разработки на военно-промишления ви комплекс, тъй като отделяме значителен ресурс за сигурност заради бежанските потоци”, изтъкна Матия Касая, министърът на финансите, планирането и икономическото развитие на Уганда. Той представи новото законодателство на страната, даващо улеснения за бизнеса, и желанието на правителството да засили развитието на производството, тъй като в момента приходите на страната се формират главно от сектора на услугите.

Уганда възнамерява да развие през следващите няколко години нефтения сектор и се подготвя за изграждане на съответна инфраструктура.

Дипломатическите отношения с България са установени на 16 май 1964 година. До закриването на българското посолство в Кения през юни 1990 г., нашият посланик в Найроби е бил акредитиран и в Кампала.

Министър Захариева покани делегация от Уганда да посети България, а екипи от двете страни да работят за сключването на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и за защита на инвестициите.