Брекзит, миграцията и сигурността отварят дупка от 20 млрд. евро в бюджета на ЕК

Големият дебат за бъдещето на европейските финанси е свързан с това дали ще се увеличават вноските на държавите членки в Европейския съюз или пък ще се намаляват разходите в отделни политики. Като кохезионната например, която е приоритет на българското председателство. Според вицепремиера Томислав Дончев кохезионната политика трябва да се запази, но и да бъде усъвършенствана. А България, по време на европредседателството, ще има трудната роля да балансира между различните позиции, за да се стигне до приемлив за всички държавни компромис.

През май следващата година Европейската комисия трябва да представи многогодишната финансова рамка на ЕС за периода след 2020 година. Разводът с Великобритания отваря дупка в общия европейски бюджет на стойност между 10 и 13 милиарда евро годишно. Увеличените разходи за гранична сигурност, миграция, борба с тероризма ще струват в бъдеще 10-11 милиарда на година. До май Еврокомисията и държавите членки трябва да решат как ще бъде запълнена дупката в бюджета.

Гюнтер Йотингер - комисар по бюджета и човешките ресурси: Най-лошият случай за мен би бил, когато финансирането на проблемите, свързани с миграцията, стане за сметка на кохезионната политика. Това би разделило Европа.

Според Томислав Дончев отсега нататък европейските държави ще трябва да правят повече с по-малко средства.

Томислав Дончев - вицепремиер и министър по европейските фондове: Чисто аритметично сценариите са няколко. Или да се увеличат вноските на държавите членки, ако искаме да запазим същия размер на бюджета или да се намалят разходите в бюджета, което означава, че държави като България ще получават по-малко. Има и смесени варианти, включително собствени приходи на база процент от някой данък.

Според Дончев още е рано да се каже дали все пак България ще получава по-малко от еврофондовете. Тепърва предстои страната ни да изготви и национална си позиция по въпроса за бъдещето на европейските финанси.

Лиляна Павлова - министър по европредседателството: Няма да е лесна и нашата позиция, особено в шестте месеца на нашето председателство, когато ще трябва по-скоро да сме тези, които търсим общата пресечна точка между позициите на всички държави. Правим подготовка за този разговор, той няма да е лесен. На национално ниво ще бъде изготвена първо националната ни позиция, след което на 9 март в София ще проведем този дебат на най-високо ниво за това какви са гледните точки и коя е тази, която е пресечната между тях.

В Брюксел министър Павлова запозна евродепутати и с ангажиментите на България, свързани със Западните Балкани.

Засега въпросът дали вноските на България и на останалите страни в европейския бюджет ще нараснат и колко ще получаваме в бъдеще от еврофондовете остава отворен.