"Частен случай": Държавата плаща субсидия за две читалища в село със 17 жители

"Старото" и "новото" - така наричат двете читалища. Първото - със скъсано знаме, носи името "Надежда". Председателят му - Манол Петров, иначе от Велико Търново, се заел с него през 2010 г. Ходи навсякъде с куфар - пълен с медали и грамоти, спечелени за читалището. Това е доказателството му, че работи. Че си заслужава държавната субсидия. Изявява се с група за народна музика. Има си и 60 души - членове, от къде ли не.

Манол Петров, председател на НЧ "Надежда - 1925": По закона за народните читалища трябва да имаме 50 члена, за да съществува читалището. Всеки индивид може да бъде член на 5-10-15 читалища. Законът го позволява, нали да са от Търново, от Габрово, даже от София, и въобще от Чикаго.

Окупирано, неизползвано, под ключ - такова било читалището на Манол според част от местните жители. А той бил председател фантом - не го виждали. Манол не можел да назначи човек, който да отваря читалището всеки ден. Той самият работи в Търново.

Но пък единият настоятел живее до читалището и държи ключа. Направили му и проверка от Министерството на финансите - как харчи държавната субсидия. Заключението от протокола - няма нарушения. А междувременно местните хора създали свое читалище в магазина.

Йорданка Илиева - жител на с. Туркинча, община Дряново: От читалище имаме нужда. Да се събираме там.

Весела Тодорова - председател на НЧ "Колю Фичето- 2016": Реално имаме едно читалище без седалище и хора. И друго читалище, което има сграда, а няма ползватели.

Стивън и Катрин. Той е ирландец, тя французойка. Запознали се в Лондон. Пенсионирали се. Дошли в България. Сега мелодията от цигулките им оглася читалището-магазин . Искат да съберат хората в салона на старото читалище.

Катрин Конрой: Имаме много красива стая в читалище, но не можем да свирим там.

Това е разпра. Не за култура, а за пари, казват ни от Община Дряново. Всяка година държавата отпуска субсидия. Комисия я разпределя. В нея влиза по един представител на всяко читалище и един от общината. Кметът само подписва платежните документи.

Инж. Мирослав Семов - кмет на община Дряново: След разпределението на субсидията, ние нямаме правомощия да контролираме нито една стъпка на читалищата. Фактури за определени разходи, публична тайна е, че може да издаде всеки.

Весела Тодорова - председател на НЧ "Колю Фичето- 2016": Аз бях против да бъдат разпределени такива средства въобще на малките читалища. Някой си прибира някаква заплатка, някаква субсидия и никой не знае къде потъват тези пари, отчетите са абсолютно формални. На документи всичко е наред, а реално няма нищо насреща.

След разпределението на парите започват съдебните дела за размера на субсидията и критериите на общинската комисия, по които парите се разпределят.

Манол Петров - председател на НЧ "Надежда - 1925": Държавната субсидия е за дадената година, а пък делата свършват след 2 години.

В селата около Дряново зависимостта население - културни институции е меко казано абсурдна. Хората намаляват, читалищата се увеличават. Вече са 12. Готвело се ново роене. Да станат 15. Законът за Народните читалища го позволява.

Инж. Мирослав Семов - кмет на община Дряново: Може да бъде създадено читалище във всяко едно помещение, във всяко едно населено място без определен лимит на бройката на читалищата и без съобразяване на жителите, които реално населяват даденото място.

Манол Петров - председател на НЧ "Надежда - 1925": Не може по апартаменти да има читалища. Нашите бащи и деди са радяли за тази читалищна дейност и със собствен труд са строили сгради.

Весела Тодорова - председател на НЧ ,"Колю Фичето- 2016": Искаме да затворим новото читалище, да обединим хората в едно читалище. Нашето желание е да има някакъв културен живот.

Пак по закон, Министерството на културата трябва да поддържа регистър. От него може да се види колко пари отиват за читалищна дейност. Законът казва: "Народните читалища могат да кандидатстват за държавна и/или общинска субсидия след изтичането на едногодишен срок от вписването в регистъра".

Питахме: в колко села с под 100 жители има по няколко читалища? Питахме и за пробойните в закона, и за контрола. Казваха, че ще отговорят утре. И така 6 работни дни. Тяхното утре не дойде и до днес.

Тръгваме си от Туркинча. Те остават. С ежедневието си, със сбирките в магазина-читалище и разговорите за политка. А културата в старото читалище остава в кашони. Книгите в чували за смет. Само на паяците им е удобно.

Трагикомедията по неясно харчене на държавни пари ще продължи докато законът позволява - всеки да основава читалище навсякъде, без контрол, без отчет.