100 години от края на Първата световна война: Хронология на войната в три минути

Убийството на ерцхерцог Франц Фердинад в Сараево през 1914 г. е с ефекта на лавина.

Германия формира коалиция, съюзникът ѝ Османската империя е в залеза си, Австро-Унгария също се руши. Срещу Централните сили са Съюзниците, водени от Англия, Франция и Русия. Частици от тази война остават в спомените, музеите и жестовете на съвременниците.

През 1914 г. Хорас Хам е на 19. Участва в битката при Сома.

Хорас Хам, ветеран от британската армия: Бяхме около 800 и мисля, че се завърнахме само стотина. Казаха ни че ще има малко германци. Те обаче се скриха в укритията си и щом бомбардировката свърши, извадиха картечници и просто повалиха нашите хора.

Вили Нотдурфт се обучава да произвежда сирене в Нормандия, когато войната избухва.Сражава се за родната Германия, но остава приятел с французите.

Вили Нотдурфт, ветеран от германската армия: Не разсъждаваш. Войник си от германската страна и трябва да изпълняваш заповеди. Днес французите са най-добрите ми приятели, не правят нищо без мен. Каквото и да е ставало при Вердюн, те ми се обаждат.Вили,трябва да дойдеш, ще празнуваме, трябва да си тук.

На другия край на фронта Галиполи е името на може би най-запомнящото се сражение между Антантата и Османската империя.

Саим Онхон, ветеран от турската армия: Изправихме се лице в лице при Аръбурну. Когато десантът започна, Ататюрк даваше следните заповеди на своите войници: „Искам да се биете срещу врага, искам да ги убиете“.Така накарахме врага да вярва, че Дарданелите не могат да бъдат прекосени нито по земя, нито по вода.

Русия е с почти неограничен човешки потенциал, но войниците ѝ са зле въоръжени. Рухването на монархията на Романови и болшевишката революция вадят страната от войната.

След дълъг неутралитет, Удроу Уилсън обявява война на Германия през 1917 г..

Страната на емигрантите изпраща свои войници на стария континент.

„Убит в бой“. Това е надписът на кръста на американското военно гробище в Сюрен. От тук се вижда Айфеловата кула.

Кийт Стадлър, управител на американското военно гробище в Сюрен: Тук са погребани войници, участвали във всички наши големи битки, както и доброволци. Така че разказваме историята не на едно сражение, а на участието на Америка в Първата световна война.

В 11-ия час от 11-ия ден на 11-ия месец на 1918 г. Германия обявява капитулацията си и подписва примирие. Архивите за запечатали американски редник и германски капитан да си разменят фуражките.

Тези дни посетителите на вагона - музей край Компиен са повече от обикновено. Експонатът от 1913 г. е идентичен с композицията, в която примирието от 1918 г. става факт.

Войната бележи и няколко зловещи нововъведения като масова употреба на боен отровен газ край Ипр, танкът и трасиращите куршуми се използват широко, водят се боеве във въздуха и под водата, за първи път се мобилизират жени.

Макът има особено значение на запад през ноември.Това е цветето на възпоменанието на жертвите от Голямата война, както започват да я наричат още съвременниците ѝ. Червеното цвете избуява по опустошените от битки места. Дни преди 11 ноември го носят на реверите във Великобритания, Австралия, Нова Зеландия.

Тази година германски артист декорира с копринени макове един от мюнхенските площади - Кюнигсплац.

Първата световна е окопната война.

Жорж Люс, ветеран от френската армия: Играехме на карти в окопите и както си играеш другарят ти пада, улучен от снаряд и умира. Вече не гледаш на загубата на някого като нещо изключително. Беше невъзможен живот. Имахме въшки, не се миехме, през зимата окопите бяха пълни с кал.