Самота, агресия, излъгани надежди - това са само част от изпитанията, с които се сблъскват децата, отраснали в интернатите у нас. Някои от тях са събрали сили и са разказали истината за този живот пред Милко Илиев в книгата „Десетият кръг на ада“....
Самота, агресия, излъгани надежди - това са само част от изпитанията, с които се сблъскват децата, отраснали в интернатите у нас. Някои от тях са събрали сили и са разказали истината за този живот пред Милко Илиев в книгата „Десетият кръг на ада“. Авторът е възпитател в дома Асен Златаров в София 12 години, за които е бил свидетел на този ад.
„Побоища! Проституция! Бягства! Просия! Бити деца! Гладуващи деца!“ С това обикновено се свързват интернатите. Какво всъщност се случва зад стените на домовете? Като възпитател в „Асен Златаров“, Милко Илиев се сблъсква с някои от тези проблеми. Но най-трудното в работата му с децата е да се бори с тяхната агресия, признава самият той в книгата си.
"Агресията, яда, каже някой нещо и вместо да се обяснят, да говорят, те започват да се бият. Самата обстановка ги предизвиква, самият повод, че са там, защото някои от тях имат родители, но... и го изживяват. Децата се променят в тези домове", сподели Милко.
Десетият кръг на ада – така бившият възпитател нарича постоянните детски викове „Искам вкъщи!“, които никой не чува.
"Десетият кръг на ада, знаете ли какво е според мен? Това е безотговорното отношение към тия деца, към тая ситуация, в която се намират. Едно дете как ме посрещна на едно нощно дежурство и аз не можах да му обърна внимание, защото трябваше да приема, нали, децата се предават, и то дойде с една саксия и я счупи в знак на възмущение", разказа писателят.
Някои от децата отчаяно се хващат за надеждата.
"Мечтаеха си да работят, да имат нови дрехи, да имат семейства", добави още Милко Илиев.
В повечето случаи, обаче, остават излъгани и се отказват да се борят с живота.
"Имаше деца, много рядко, които да завършват гимназия, други не можеха да завършат седми клас", казва още той.
Ситуацията в „Асен Златаров“ не е много по-различна от другите домове. Затова от 2011 година започна премахването им и настаняването на децата в жилища от семеен тип. "Асен Златаров" също трябва да бъде закрит в края на 2015 г. Планът на държавата е да изведе всички деца от този „ад“ до 15 години.
Автор: Яна Тодорова