Българските диалекти очертават много по-голяма езикова територия, далеч извън географските ни граници. Българското езиково землище, както го наричат учените, е ясно определено в диалектния атлас, представен днес в Българската академия на науките. Освен езикови особености, езиковедите отбелязват възраждане на диалектите за първи път в писмен вид.
Българските диалекти прескачат границите ни далеч на юг, запад и север. С живи общности, които пазят от векове думите на българско езиково землище.
доц. Ана Кочева: Ние изграждаме единството на българския език и затова нашите езикови граници на тези карти са по-големи от държавните. Това не е политически спор, това е езиков факт.
Диалектният атлас ясно показва и различията на българския и останалите славянски езици. Сред тях са и трите форми за членуване.
доц. д-р Лучия Антонова-Василева: Например "рукни жената" - повикай жената, "рукни женана" ако става въпрос за някаква там по-далечна жена или "рукни женаса" ако става въпрос за твоята собствена или по-близка жена.
Атласът издава и местата с най-стария български говор, съхранен от различни планински общности.
доц. д-р Лучия Антонова-Василева: Например турското робство,когато много са напуснали големите градове, които са били унищожени например Търново и се избягали в Стара планина - ето това е още една друга причина, по високите части на планините да се запазят най-добре архаичните говори
А учените със задоволство отбелязват възраждане на много диалектни форми в интернет. Различни групи в социалните мрежи, общуват на диалект и се отварят към другите с прилежащ речник
доц. Ана Кочева: Защото в Трънско например ще ви кажат "пуно футо тругоние" и вие няма да разберете със сигурност нищо, ще бъдете загубени в превода. Това означава пълна престилка със сливи.
Диалектите пазят много стари и красиви думи. Богатство, което е добре по-често да допускаме в съвременния български език.
Боровата процесионка прониква и в Северна България, до 50 г. ще стигне Черноморието
Чуй новините
Подкаст
