Астрономи засекоха вероятен сблъсък между две планети на 11 000 светлинни години от Земята

Астрономи смятат, че са станали свидетели на едно от най-редките явления във Вселената - сблъсък между две планети около далечна звезда. Събитието е наблюдавано на около 11 000 светлинни години от Земята около звездата Gaia20ehk и е описано в научното списание „Астрофизикъл джърнъл летърс“.

Странни промени в яркостта на звездата могат да се обяснят с постепенното сблъскване на две планети, които обикалят около нея на разстояние, сходно с това между Земята и Слънцето. Подобно явление би позволило на учените да наблюдават почти в реално време процес, който може да доведе до образуването на нова луна.

• Планети от типа суперземя се срещат често извън Слънчевата система, сочи ново проучване

До 2016 г. Gaia20ehk е изглеждала като напълно обикновена звезда със стабилна светимост, подобно на Слънцето. При анализ на архивни наблюдения, включително данни от мисията SPHEREx на НАСА, докторантът Анастасиос „Анди“ Цанидaкис открива внезапно и хаотично поведение. Около 2021 г. яркостта на звездата рязко намалява три пъти за кратки периоди, след което започва да се колебае по начин, който не е характерен за подобен тип звезди.

Първоначалните спадове в светимостта подсказват, че обект или облак периодично преминава пред звездата и блокира част от светлината ѝ. Само с тези данни обаче учените не могат да определят дали става дума за прахов облак, звездна изригване или за по-драматично събитие като разрушаване на масивно тяло от черна дупка. Изследователите се насочват към инфрачервените наблюдения, за да открият топлинната следа на обекта, който закрива светлината.

Откритието се оказва изненадващо: в момента, когато звездата изглежда отслабва и се държи хаотично във видимия спектър, инфрачервеното ѝ излъчване рязко се увеличава. Това означава, че системата става по-гореща - материята, която закрива звездата, не е студена, а е толкова нагрята, че започва да излъчва силно в инфрачервения диапазон.

Изчисленията показват температура на облака около 900 келвина и размер, достигащ значителна част от една астрономическа единица. Изследователите стигат до заключението, че вероятно наблюдават отломки, образувани при планетарен сблъсък.

Подобни събития не са рядкост в млади планетни системи, където протопланетите често се сблъскват и сливат. Наблюдението им в реално време обаче е изключително трудно, защото орбитата на отломките трябва да премине точно пред звездата и телескопите да наблюдават явлението в подходящия момент и в различни спектрални диапазони.

Системата Gaia20ehk е особено интересна, защото напомня за водещата теория за формирането на Луната. Според нея естественият спътник на Земята се е образувал след гигантски сблъсък между младата Земя и тяло с размерите на Марс, известно като Тея, преди около 4,5 милиарда години. Ударът е изхвърлил в орбита огромно количество материал, който постепенно се е сглобил в Луната.

Очаква се бъдещият голям телескоп на обсерваторията „Вера К. Рубин“ да помогне за откриването на още подобни сблъсъци. Учените смятат, че през следващото десетилетие могат да бъдат засечени около сто такива събития.

Подобни наблюдения биха помогнали на астрономите да разберат колко рядък е бил процесът, довел до формирането на системата Земя–Луна. Ако гигантските сблъсъци в обитаемите зони са чести, планетите с големи стабилизиращи спътници може да се окажат много по-разпространени във Вселената, отколкото се смята досега