Вселените от „Песен за огън и лед“ и „Властелинът на пръстените“ са изненадващо правдоподобни от климатична гледна точка

Ново научно изследване показва, че фантастичните вселени от „Песен за огън и лед“ и „Властелинът на пръстените“ могат да бъдат изненадващо правдоподобни от климатична гледна точка.

Климатолози са създали модели на средата в Вестерос и Средната земя, използвайки описанията от книгите и наличните карти. Резултатите сочат, че въпреки фантастичния характер на тези светове, природните им условия следват логиката на реалната климатична система.

Моделирането на Средната земя се оказва по-лесно. Дж. Р. Р. Толкин я е замислил като митична версия на Земята в далечното минало, което позволява на учените да използват стандартни модели на системата Земя–Слънце. След симулациите те установяват, че климатът напомня този в Западна Европа и Северна Африка.

„Най-голямото количество валежи пада върху и на запад от Мъгливите планини, докато на изток се наблюдава по-сух ефект на „дъждовна сянка“. Това се дължи на преобладаващите западни ветрове, които изтласкват влажния въздух нагоре по планините, където той се охлажда и водните пари се превръщат в дъжд или сняг, преди да достигнат източната страна“, обясняват авторите на изследването в статия за изданието „Дъ Кънвърсейшън“.

Моделът показва и широко разпространени гори в голяма част от Средната земя, което съвпада с описание в книгите.

„Предсказанието на модела за обширна горска покривка в голяма част от Средната земя е в съответствие с твърдението на Елронд, че някога катерици са могли да пътуват от Шира до Дънланд, без да стъпват на земята.“

Мордор се оказва суха субтропична зона, сходна със Сахара.

Много по-трудно е да се обяснят сезоните във Вестерос от „Песен за огън и лед“, върху която е базиран сериалът „Игра на тронове“. Там зимите и летата могат да продължават десетилетия или дори поколения и са напълно непредсказуеми.

Подобни колебания не се наблюдават при стабилна орбита като тази на Земята. Предишни изследвания са предполагали, че подобен климат би могъл да се получи, ако планетата обикаля около двойна звездна система.

Някои учени предполагат и други варианти – например планетата да се намира в система с четири небесни тела или да бъде луна около газов гигант.

Новото изследване предлага различен подход. Авторите моделират Вестерос като планета с хаотично променящ се наклон на оста, която се „люлее“ като пумпал по време на обиколката си около звездата. Подобно движение би могло да създаде крайни климатични условия – едното полукълбо да е в постоянна зима, а другото в постоянно лято.

За да се появяват периодични зими като в книгите, оста на планетата трябва да се преобръща през няколко години.

„Причината за това преобръщане остава неясна“, пишат учените. Те отбелязват, че наклонът на земната ос е стабилизиран от Луната, а без нея и нашата планета би могла да изпитва непредсказуеми сезони.

Целта на изследването не е просто да се анализират измислени светове, а да се популяризира науката.

„В крайна сметка прилагането на физиката към измислени земи е увлекателен начин да се свърже широката публика със сложните екологични науки“, обясняват авторите.

„Използвайки климатични модели, учените отдават почит на изискването на Толкин дори най-фантастичните светове да поддържат правдоподобен и внимателно балансиран баланс между законите на реалността и въображението.“