Държавите членки и Европейският парламент в спор за бюджета за 2020 г.

Бюджетът на ЕС за догодина е последният от сегашната многогодишна финансова рамка. Следващата започва от 2021 г. и за нея ЕС ще трябва да търси начин да запълни финансовата дупка, която Брекзит отваря.

В бюджета за догодина ЕП иска общият размер на бюджетните кредити за поети задължения да бъде 171 млрд. евро, а размерът на бюджетните кредити за плащания 159,1 млрд. евро. Държавите членки искат общият размер на поетите задължения да е 166,8 млрд. евро, а на плащанията - на 153,1 млрд. евро. Разминаването е с няколко милиарда евро.

Бетина Хагедорн, министерство на финансите на Германия: Имаме нов и по-шарен парламент. Някои евродепутатите за първи път участват в дебати за бюджета и си поставят амбициозни цели, за да се докажат. Но това отдалечава много позициите на двете институции и трябва да намерим компромис.

Голяма част от бюджета на ЕС се връща обратно в страните членки. За България най-важни са кохезионната политика и земеделски субсидии.

В бюджета за догодина държаните членки, включително България, искат да има финансов буфер за непредвидени обстоятелства около Брекзит.

Те настояват също така Турция да не губи финансирането си по предприсъединителните фондове и за справянето с мигрантската вълна.

Европейският парламент пък настоява за повече пари за борба с климатичните промени, научни изследвания и за младежки програми.