ЕК обмисля забрана на мастила за татуировки заради опасност от алергии

Людовик идва от Франция, решил е да си направи нова татуировка днес, съвсем спонтанно. За хигиената не се притеснява.

Людовик Шутрумб: Първата татуировка, която си направих беше в Тайланд, бях на 18. Тази си я направих, когато бях на 24 - в Турция. И сега ще си направя нов татус в България. Не съм имал никакви алергични реакции или каквито и да било проблеми.. Дори, както ви споменах, си направих първата татуировка в Тайланд. А там вероятно е много по-рисковано, отколкото в Европа.

В края на миналата година Европейската агенция по химикалите обяви резултатите от най-мащабното досега проучване във връзка с татуировките - 4000 вещества в близо 500 държави. Очаква се до края на годината тя да препоръча на Еврокомисията сериозен брой от тях да бъдат забранени.

Особено, след откритието в Швеция тази година, че 12 от 34 мастила на пазара там съдържат забранени вещества или замърсители. В България ни уверяват, че няма оплаквания от клиенти заради материалите.

Селейдин Хасанов - татуист: Това, което виждам на пазара и което предлагат колегите като материали знам, че е възможно най-доброто. Тези хора, от които ние си вземаме материалите, те са от България, но се занимават само с това, те са дистрибутори, зареждат от чужбина.

В европейския доклад се споменава за директна връзка между червеното мастило и дерматита заради високото съдържание на живачен сулфид в продукта.

Твърди се и че червеното, синьото, зеленото и лилавото мастило е по-вероятно да причиняват малки подутини по кожата, които лекарите наричат грануломи. Но дерматолозите всъщност са спокойни за перманентните татуировки, особено в реномирани студиа. Повече ги притесняват временните, които се правят по морето и най-вече на деца.

Д-р Айлин Шеф, дерматолог: В организма на това дете ще остане една трайна алергичност в по-нататъшен план - към боя за коса, към упойките, към стоматологичните.

Учудващо за някои, може да се окаже, че перманентните татуировки са по-безопасни, особено след бъдещите регулации. В някои студиа в чужбина татуистите дори правят паспорт на своите клиенти, където записват използваните материали. Людовик няма такъв документ, но със сигурност вече има траен спомен от България.