Европейският съюз след развода - а сега, накъде?

ГЕРМАНИЯ

Решението на Великобритания да напусне, слага край и на триумвирата Лондон-Париж-Берлин. Новата реалност в ЕС превърна германският канцлер Меркел в човека, чиято дума има най-голяма тежест за бъдещето на общността. А тонът й остана непоколебим.

Ангела Меркел, канцлер на Германия: ЕС е достатъчно силен и може да понесе напускането на Великобритания. Достатъчно силен, за да продължи да съществува и с 27 страни-членки. Достатъчно силен, за да защитава интересите си пред света.

ФРАНЦИЯ

Във Франция се чуха призиви за организиране на референдум, но не за членството, а за бъдещето на Европейския съюз. Има идея дори това допитване да стане на общоевропейско ниво, а не на национално.

Франсоа Оланд, президент на Франция: Нищо не създава по-голяма несигурност, от състоянието на неустановеност. Това поражда ирационално поведение сред политиците, сред финансистите... Европейският съюз е проект, който трябва да продължи, дори да се наложи да претърпи някакви промени и да преразгледа приоритетите си.

ИТАЛИЯ

Четвъртите стават трети - такава е ситуацията с Италия, която след напускането на Великобритания, се "изкачи" до позицията на трета сила в ЕС. След среща с Меркел и Оланд в Берлин, италианският премиер Ренци не каза нищо по-различно от това, че ги подкрепя в намеренията им.

ПОЛША

На другия полюс се озова Полша, която по традиция е политически съюзник на Великобритания. Полският външен министър обвини лидерите на евроинституциите за изхода от референдума и ги призова да си подадат оставките. Първият дипломат на Варшава се обяви и твърдо против идеята за "супердържава".

Витолд Вашчиковски, външен министър на Полша: Създаването на съюз, в рамките на вече съществуващия ЕС, не е основа за обединение, а напротив - за разединение на общността.

ГЪРЦИЯ

Гърция, която първа беше на косъм да напусне общността, днес търси стабилност, в рамките на съюза.

Никос Кодзиас, външен министър на Гърция: Европа има нужда от повече демокрация, от повече открит диалог, нова визия за бъдещето на съюза. Освен въпроса за отношенията между Великобритания и ЕС, има още една много важна тема - трябва да решим каква Европа искаме да имаме в 21-ви век и какво ще бъде нейното място на световната сцена.

Преговори, дипломатически совалки, остри критики и обещания за силна и обединена Европа - но няма ясна идея на къде да тръгне Европа към повече интеграция или повече сила на националните правителства.