Начало
назад
Иван Мърквичка и новата българска живопис
За Иван Мърквичка и новата българска живопис е новата изложба на Националната галерия в бившия Княжески дворец. Тя е посветена на 160 години от рождението на големия художник, чиято съдба е свързана с първите стъпки в изграждането на българската култура след Освобождението. Идва в България по покана на правителството на тогавашната Източна Румелия като учител в Пловдив. После е активен участник в създаването на Държавното рисувално училище - днешната Художествена академия в София, чиито пръв директор става именно Иван Мърквичка.
На входа ни посреща автопортрет на Иван Мърквичка. Тази изложба е различна. Тук няма да видим само познатите битови композиции, които отдавна са се превърнали в емблема.
Бистра Рангелова - зам. директор на Националната галерия и куратор на изложбата: Ако говорим за портретист от това поколение художници, то именно Мърквичка е големият портретист. В цялата изложба сме търсили произведения, които или не са показвани досега пред публиката, или много рядко в някакви епизодични изложби са показвани.
Ще преоткрием големия майстор и в серията портрети, в непознатата му работа "Циганска веселба", момчето-птицепродавец или този "Малък пловдивски пазар", рисувани още преди да дойде в София. Мърквичка не е самотник по пътя на българското изкуство от възрожденските икони към модерната пластическа култура.
Бистра Рангелова - зам. директор на Националната галерия и куратор на изложбата: Тука виждаме неговите съвременници. Всъщност това са хора, които заедно с него са създавали и са поставяли основите на тази нова българска живопис в края на 80-те и през 90-те години на 19 век. Ото Хорейши - спокойно можем да го наречем създател на натюрморта в българската живопис.
Тук са и малко познати работи на Антон Митов и Георги Канела. Други зали събират платна от следващото поколение - ученици и съмишленици на Мърквичка - вижте как е изглеждала София, според Харалампи Илиев. Цялостният образ на изложбата е откритие за духа на тази епоха на първопроходци.
