Африканската чума по свинете достигна и до една от най-големите индустриални ферми в България - тази в русенското село Бръшлен. Там се отглеждат близо 40 000 прасета, които трябва да бъдат евтаназирани. След свинекомплекса в Николово това е вторият подобен случай в областта. Неконтролируемата популация на диви прасета, човешки грешки и неспазване на правилата от недобросъвестни стопани са най-вероятните причини за разпространението на заразата у нас. България продължава да е в третата, по скалата от общо четири опасни зони, според класацията на Европейската комисия.
This is a modal window.
Все още се разследва как заразата е влязла в свинекомплексите.
Д-р Георги Чобанов, директор на дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите" към БАБХ: За да влезе вирусът в свинекомплекс, има пробив в биосигурността.
Проф. Георги Георгиев, директор на Център за оценка на риска по хранителната верига: Това, че има бариера и че има дезинфенкционна площадка или ограда, не е биосигурност, а много сложен механизъм и организация на производството, който може да намали до 99.9%, но не може да предотврати.
Най-важното е да се прекъсне движението на вируса - от дивата популация към домашните прасета, смятат специалистите. И да се редуцират отглежданите в селските дворове свине, които най-често се хранят с кухненски отпадъци.
В село Бръшлен, където повече от 150 души може да останат без раабота, са притеснени и от местната кооперация - защото ще трябва да търсят пазар за стотици тонове пшеница и царевица, договорени за фураж на свинекомплекса.
Нели Тодорова - човешки ресурси в кооперацията в Бръшлен: Ние също търгуваме с тях и сме зависими. Че ние също нашата продукция трябва да си я дадем някъде - дали на този свинекомплекс или на друг, където и да е.
Проблем може да се окаже, че село Бръшлен се намира във вододайна зона и наблизо е резерватът Каримок-Бръшлен, който попада в "Натура 2000". От Община Сливо поле казват, че са информирали своевременно институциите.