Как беше създаден Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа

1996 година - България все още не е член нито на НАТО, нито на Европейския съюз. Бивша Югославия вече не съществува, а новите държави на западните Балкани са опустошени от войните след падането на комунизма. Едва една година е минала от подписването на Дейтънското споразумение, което поставя край на войната в Босна и Херцеговина. Тогава президент на България е Жельо Желев, а нашата страна я делят месеци от Виденовата зима. През юли в София е поставено началото на инициативата за сътрудничество в региона.

Целта е първоначално стабилизация на Балканите, възвръщане на доверието. Създаването на процеса на сътрудничество е резултат от осъзнаването на необходимостта от възстановяване на региона и то в рамките на Европа. 8 държави основават формата за сътрудничество - Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Република Македония, Румъния, Сърбия (по това време - Сърбия и Черна гора) и Турция. Следва присъединяването на нови-членки - Хърватия, Молдова, Черна гора, Словения. Членството на Косово първоначално е блокирано от Сърбия, Гърция, Румъния, Молдова и Босна и Херцеговина, но през 2014-та година самообявилата се за независима република става пълноправен член.

Страните-членки провеждат срещи на ниво държавни глави, външни министри, председатели на парламенти, ресорни министри. Окончателното консолидиране на Процеса се свързва с приемането на Хартата за добросъседски отношения, стабилност и сътрудничество в Югоизточна Европа, подписана на срещата в Букурещ през 2000 г. Тази харта е основополагащ документ, очертаващ основните направления на сътрудничеството, а 3 години години по-късно, по време на срещата в Белград, е заложена и крайната цел - интеграция на всички държави-участнички в Европейския съюз. България председателства Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа за трети път. Като приоритети бяха поставени значението на формата пред европейските институции, задълбочаване на парламентарното проучване, реализиране на инфраструктурни и енергийни проекти, медийна свобода и естествено обединяване на усилията за справяне с бежанската криза.