Как да водим разговор с децата си за употребата на наркотици?

Наркотиците в училище - болна тема за нашето общество. Проблем, който разглеждаме всяка година. Без ясна статистика дали случаите се увеличават или намаляват. И докато институциите се чудят как да се справят с проблема, в училищата навлизат все повече нови и различни наркотици.

Петьо Петков, инспектор сектор "Наркотици", СДВР: "В повечето случаи става така, че самите деца не знаят точно какво употребяват и какво разпространяват."

Един от най-новите наркотици в училищата у нас - така наречена легална дрога - синтетичедн наркотик, имитиращ ефекта на марихуаната. Разликата е, че е по-достъпен, по-евтин и много по-опасен.

Бивш дилър: "Това е чай, който се вари с дадени химични материали и се получава този продукт, който е наистина много достъпен. Ефектът му е доста силен, така да го кажа, направо те смазва, направо прилича на хероин."

А въпросните химични материали са изключително лесно достъпни.

Бивш дилър: "Можеш да си ги вземеш от почти всяка една аптека. Не са скъпи, просто ти трябва начина за приготвяне и от там нататък терен, на кой да го приготвиш."

Това ни разказва момче, което поема по много лош път в много ранна възраст.

Бивш дилър: "На 14-15-годишна възраст, горе-долу, когато си най-лабилен и се чудиш накъде да тръгнеш."

БНТ: Много ли деца употребяваха наркотици в училище?

- Доста голям процент, бих казал.

БНТ: Момчета, момичета?

- Няма значение.

Децата не ходеха на училище да влизат в часовете, а да си вземат наркотици. Сутрин в 7-8 часа, алкохол, наркотици се употребяваха. Това си беше нещо обичайно."

Но какво кара едно 15-годишно дете да поеме по този път?

Младен Владимиров, психолог: "Да експериментират, за да изследват границите, да открият нови усещания, за да се социализират, ако щете."

По думите на дилъра, бързите пари също имат голяма тежест.

Бивш дилър: "За 15-годишно дете. Ако техните имат проблеми, това те въвлича напълно. И те дърпа с всички сили."

Бивш дилър: "Марихуаната е най-често употребяваният продукт, понеже от там се стартира като цяло, той е най-лек, най-лесно съблазнява всички деца, след което, лека-полека се преминава към амфетамин, от там метамфетамин, кокаин."

И така едно дете попада в порочен кръг. И в много от случаите не намира изход.

Бивш дилър: "Това си е точно това, което се нарича пристрастяване. Ти просто не намираш утеха в нищо друго и това е единственото нещо, което ти се прави. Ти не намираш смисъл да направиш нещо смислено, да ремонтираш нещо, да създадеш нещо. Ти ставаш с мисълта и със желанието да се надрусаш. И това и правиш.

БНТ: Ти лесно ли излезе от средата?

- Ами не е много лесно. Като цяло, тази среда не бих могъл да кажа че можеш да излезеш. Седиш си в нея, просто страниш, от време на време".

Учителите често не знаят, че този проблем съществува. Децата, пък, не знаят към кого да се обърнат, защото имат чувството, че няма кой да ги разбере и на кого да се доверят. А родителите реагират гневно, от страх, ако разберат, че такъв проблем съществува в живота на децата им. Но може би пътят към справянето с проблема е една именно такава, открита и уважителна дискусия."

Елена Кърпачева, психолог и директор на 22 СУ "Г. С. Раковски": "В повечето случаи, ние не се опитваме да помогнем в истинския смисъл на думата, ние се обвиняваме. Родителите най-вече обвиняват училището, училището естествено не може да се справи на 100 % с проблема."

А според експертите родителите често разбират последни, ако детето им се занимава с разпространяване или употреба на наркотици.

Те не са и подозирали в нито един момент, даже. Просто го криеш по някакъв начин, защото те няма как да го приемат.

Елена Кърпачева, психолог и директор на 22 СУ "Г. С. Раковски": "Човек трябва да знае, че тези деца са болни по някакъв начин, а не да ги мразим, не да ги отричаме, не да ги отхвърляме, точно в такива моменти тези деца имат огромна нужда от подкрепа."

Младен Владимиров, психолог: "Родителите, съветът, който мога да дам е да бъдат изключително честни. Неосъждащи, а по-скоро чуващи и разбиращи, защото първата реакция, когато чуем, че детето ни употребява наркотик е да си кажем това не е вярно, да го отречем, след това да развием гняв и да отидем , и да го наобиждаме."

Елена Кърпачева, психолог и директор на 22 СУ "Г. С. Раковски": "Най-важно е родители и учители, без да се обвиняват, да се обединят и да видят какво да се прави. И това правене не е заплаха към децата, не е ограничение, това е те да видят, че има много по-ценни неща, че има други ценности, че има други интереси в този живот и наркотиците не са изход от някакво временно, депресивно състояние."

Всички страни са категорични, че за да се намали продаването и купуването на наркотици сред децата в училищата, трябва да се води диалог. А всички институции, училищата, родителите и децата трябва да са обединени в целта си да се справят с проблема, а не да се търси кой е виновен.