Как вотът зад граница преобърна президентските избори в Румъния

Ето как преди година и половина 4-те милиона румънци зад граница преобърнаха вота за президент в 20-милионната си родина и доведе до неочаквана победа на либерала и бивш кмет на Сибиу Клаус Йоханис. Всъщност, по-честно ще бъде да кажем, че вота го обърнаха на само живеещите в чужбина, но и тогава управляващата левица в Букурещ. И сега и тогава - на многохилядни протести, тя беше обвинена, че нарочно е провалила вота зад граница.

"Протестираме в знак на солидарност с румънците в чужбина, на които не беше разрешено да гласуват. Освен това протестираме срещу правителството, което ни храни с лъжи отдавна"

От Лондон и Париж, през Мюнхен до Кишинев хиляди румънци чакаха с часове на километрични опашки по време на двата тура като няколко хиляди души така и не успяха да гласуват. В чужбина бяха отворени 294 избирателни бюра, но точно в градовете с големи румънски общности местата за гласуване се оказаха малко. 1000 души не можаха да гласуват в Лондон. В Париж след мъчително чакане пред избирателната секция се стигна до сблъсъци с полицията, a един от най-богатите румънци , бившата тенис звезда Йон Тариак - като не можа да гласува в Париж, просто взе самолета и отиде да гласува в Букурещ. Не всички обаче имаха възможност да направят това.

Скандалът и протестите бяха неминуеми.

Със случая се захвана и Националната дирекция за борба с корупцията, чието разследване вече набъбва. Тези дни дирекцията поиска имунитета на сенатора Титус Корлъциян, който тогава беше външен министър и отговаряше за организацията на изборите зад граница.

Лаура Кьовеши, главен прокурор
"Заподозрян е в злоупотреба със служебните си правомощия и възпрепятстване на упражнавяне на изборното право"

Какво точно беше направено? Броят на избирателните секции в чужбина не беше променян, но няколко месеца преди гласуването румънското външно министерство променя местата на избирателните секции. Много от тях са преместени в райони, където живеят малко румънци като по този начин от възможност да гласуват са лишени няколко хиляди души.

Корлъциян - който е социал-демократ, е заподозрян, че нарочно е ограничил възможностите за гласуване в чужбина, от което на изборите се е възползвал съпартиеца му кандидат за президент Виктор Понта. По традиция повечето румънци зад граница не гласуват за левите.

Лаура Кьовеши, главен прокурор
"Разследването се състои от 19 тома, които съдържат показания на чиновници, събрани са документи от различни институции. Бяха разпитани посланици, ръководители на дипломатически мисии и служители на външното министерство"

Според румънската преса в окото на тази политическа буря най-вероятно ще се окаже и Теодор Мелескану, който стана външен министър, когато Корлъциян подаде оставка. Мелескану отговаряше за втория тур на президентските избори в чужбина, но хаосът пред избирателните секции не секна. Отговорност може да бъде потърсена и от Ливиу Драгнеа, лидерът на Социалдемократическата партия. По време на изборите именно Драгнеа ръководи кампанията на Понта. Някои го подозират, че той е оказал силен натиск в правителството за ограничаване гласуването в чужбина.

Заради бюрократичните процедури на румънския парламент ще му трябва около месец, за да реши дали отнеме имунитета на Корлъциян и да го предаде на съда. Скандалът обаче очевидно вече има по-големи измерения - както върху бъдещето на Социалдемократическата партия, така и върху доверието върху политиците в Румъния.