Какво стои зад очакваната голяма победа на Макрон?

Традиционно във Франция спечелилият президентския вот успява да мобилизира най-много свои привърженици на парламентарни избори. Анализаторите прибавят към факторите за победата мажоритарния вот в два тура, и така нареченият увеличител на Дьо Гол. Фактът, че на втория тур хората избират по-малко лошият според тях вариант.

Въпреки огромната парламентарна подкрепа, която се очертава за партията на Еманюел Макрон, най-голямата в историята на Петата република, не може да се говори за макрономания. Голяма част от французите решиха да не отидат до урните. Изчисленията след първия тур показват, че Република, напред и партньорите ѝ са получили подкрепата на не повече от 15 процента от имащите право на глас французи. Любопитно е, че дори опонентите на Макрон се опитват да спечелят от неговата популярност.

В 18-ти район в Париж, където Макрон няма кандидат, на плаката на кандидатката на социалистите пише, че има официалната му подкрепа, а на този на републиканския кандидат, че е за мнозинство с партията на президента. Вторият тур на вота се очаква да отреди на партията на Макрон около 3 четвърти от депутатите в следващия парламент. Двойно по-малко депутати отколкото досега се очаква да имат републиканците. Съкрушителен удар ще понесат социалистите, чиято парламентарна група вероятно ще бъде около 10 пъти по-малка от досегашната.

Въпреки това обаче те ще изпреварят крайната левица, която имаше значително по-висок резултат на президентския вот. Втората на президентските избори Марин льо Пен се очаква да има броени депутати.

Основният залог пред Макрон е да намери онази подкрепа в обществото, която на парламентарния вот е недостатъчна в избирателните урни, въпреки победата, казва анализаторът Стефан Манов, който от години следи политическите процеси във Франция.

Стефан Манов - анализатор: Рискът е националната асамблея да се окаже просто една камара на потвърждаване на правителствената политика, а не реално място за дебат. Тогава дебатът ще бъде изместен на улицата, където синдикатите и крайната левица на Меланшон не са се отказали да проведат своите виждания относно социалната и икономическа политика на Франция.

Това парадоксално ще доведе до липса на легитимност в крайна сметка на решенията на националната асамблея.

Тези избори показаха, че мажоритарната система не оправдава очакванията затова, че един добър депутат, който е свързан със съответния избирателен район и избиратели може да преодолее вълната на партийния вот. Бяха елиминирани на първия тур лидерите на социалистическата партия и редица министри, както и депутати от десницата, печелили мандат в продължение на 20 или 30 години последователно.

Бруно Котрес - политически анализатор: Еманюел Макрон каза, че иска френската демокрация да се съживи, а парламентът да работи, да критикува, да предлага. Как може това да се случи с толкова голямо мнозинство и при толкова ниска активност?

Социалисти и републиканци заявиха, че такова мнозинство за Макрон не е здравословно. А крайнолевият Меланшон подчерта, че опозиционните депутати във Франция ще бъдат дори по-малко отколкото в Русия.

Изчисления показват как би изглеждала картината, ако парламентарният вот във Франция не е мажоритарен, а пропорционален. Тогава партията на Еманюел Макрон би спечелила изборите, но с по-малко от 200 депутати и не би получила мнозинство в парламента.

Повече депутати в сравнение с мажоритарния вот би имала десницата. А значително по-голям брой - по около 80 биха имали социалистите, крайно левите и крайно десните. От години се говори за различни варианти за пропорционален елемент. Според изчисления, ако така се избират 25 процента от депутатите, това би запазило абсолютното мнозинство на партията на Макрон, но би довело до по-голяма представителност на по-малките формации.

Премиерът Едуард Филип преди дни заговори също за промяна на изборните правила и за въвеждане на известна доза пропорционалност. В следващите месеци ще стане ясно дали това ще бъде част от бъдещите реформи на Макрон.