Пекин проявява интерес към развитие на износа на български земеделски продукти, розово масло, кисело мляко и вино за Китай. Това стана ясно на Международна конференция "Черноморското измерение на инициативата "Един пояс, един път", която се проведе в София. Тя е организирана от Дипломатическия институт към министъра на външните работи и е под патронажа на премиера Бойко Борисов.
"Един пояс, един път" е най-мащабният инфраструктурен и търговски проект на Китай, който включва повече от 60 страни. Инициативата, по-известна като "Новият път на коприната", включва изграждане на магистрални, железопътни и морски връзки, свързващи Азия, Европа и Африка, които да стимулират икономическото сътредничество между отделните страни. В момента България полага усилия да участва в мащабния проект.
Лиу Цуокей, директор на Секретариата на Мрежата от изследователски центрове "16+1" към Китайската академия на науките: „Ако имате добро предложение, за да се присъедините към някоя от инициативите по него, може да се включите. С оглед на свързаността може би в бъдеще бихме могли да инвестираме в някое от вашите летища, пристанища или ключови трасета".
Валентин Катранджиев, главен експерт в Дипломатически институт: "Един от приоритетите на България е да активизира "Един пояс, едн път" чрез Черноморския регион".
Интерес от страна на Пекин не липсва.
Проф. Лиу Цуокей: "Китайското правителство силно подкрепя важната роля на България да промотира и насърчава развитието на взаимоотношенията в областта на земеделието между двете държави, както и между Китай и страните от Централна и Източна Европа".
Типично български продукти стават все по-популярни в Китай. Това са розовото масло, киселото мляко, червеното вино и други.
Според президента на Атлантическия клуб Соломон Паси инициативата е може би най-мащабният икономически проект от Втората световна война насам.
Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб и бивш външен министър: "България винаги е била порта на ЕС към Китай, но ще играем много специална роля по време на българското председателство на ЕС да трансформираме тази българо-китайска синергия в европейско-китайска синергия".
Китай се нуждае от новите маршрути, за да продължи да генерира икономически ръст. Европейският съюз от своя страна също е отворен за нови инвестиционни идеи, които да подобрят конкурентноспособността на Стария континент.