Конференция в София за следващата финансова рамка на ЕС 2020-2027 г.

Според сметките, за България евентуално увеличение ще означава 10% повече пари, отколкото внасяме сега. По думите на Горанов, това увеличение е постижимо на фона на ползите, които страната ни получава. Държавите нетни-вносители и нетни-получатели на пари в Евросъюза са в спор, дали да се орежат разходите в бюджета заради Брекзит, който ще отвори дупка от около 15 млрд. евро годишно в общия бюджет. Еврокомисията представи три сценария за преодоляване на недостига, два от които предвиждат намаляване на средствата за кохезия, от които се ползва и България.

Владислав Горанов, министър на финансите: За нас всички опции да преодолеем новите предизвикателства пред финансовата рамка са отворени. Споделяме позицията, изразена от някои от държави, че с оглед запазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика, може да се наложи увеличение на вноските, в този смисъл ние сме готови да подкрепим едно подобно решение. Не сме правили някакви прецизни калкулации, но това, което се коментира като увеличение с около 10% е постижимо за нашия бюджет на фона на ползите, които получаваме.

Гюнтер Йотингер, еврокомисар по бюджет и човешки ресурси: Ще дам всичко от себе си да убедя страните-членки, че трябва да дадат повече за общия бюджет. Да, някои разходи може да се орежат, но след Брекзит възможността за финансиране чрез съкращения на разходите би увредило кохезионната политика, би навредило на селскостопанската политика, би имало негативен ефект особено върху страните-членки. България се справя много добре. България е впечатляваща страна, но ще се нуждае от финансова подкрепа и кохезионни програми поне до края на следващото десетилетие. Това означава до края на 2030 година поне.