Контрабандно месо залива пазара

Под 20% от месото в колбасите е българско. За това алармират от Асоциацията на пасищните животновъди. Според фермерите преработвателните предприятия отказват качествената, но по-скъпа българска суровина, за сметка на по-евтината и често пъти контрабандна вносна стока. Фермерите предупреждават, че животновъдството у нас замира, а контрабандата и имитиращите продукти процъфтяват.

Имитиращите месни продукти са в пъти повече отколкото млечните. Това заяви председателят на Асоциацията на пасищните животновъди - Станко Димитров. Според него в месните продукти, се слагат нишестета, консерванти, оцветители, брашна и други съставки, които могат да са опасни за здравето. За да гарантират, че месото е качествено, голяма част от производителите предпочитат да продават продукцията си частно, а не в големите търговски вериги.

Николай Василев и семейството му отглеждат 600 говеда в хасковското село Горно поле. Производителят на биомесо продава по-голямата част от продукцията си на българския пазар. Разчита на доволните клиенти.

"Вносът на евтино месо е над 90 процента в България. Единственото, което спасява нашата ферма, са хората, които мислят какво консумират и разчитат на това, че това, което вземат, е от фермата, която са видяли", казва животновъдът от Хасково.

От Асоциацията на пасищните животновъди са категорични, че етикетите на голяма част от месото в големите търговски вериги не отговарят на съдържанието. Затова настояват съдържанието на месните продукти да бъде подлагано на пълен анализ. А за тази цел трябва да бъде създадена лаборатория.

"Не е нормално в 21 век в държава в ЕС БАБХ да няма лаборатория, която да може да направи пълен анализ на един продукт", твърди Станко Димитров - председател на Асоциацията на пасищните животновъди.

Според производителите трябва да бъде засилен и контролът в предприятията. Фермерите съветват потребителите да се ориентират дали месният продукт е качествен по цената.

"Цената на килограм месо за месопреработвателната индустрия е около 6-7 лева. Не може да има продукт, който струва два или три пъти по-малко от цената на месото и да казваме, че е качествен продукт с месо в него", коментират те.

От Агенцията по храните обясниха, че и в кланиците, и в производствените предприятия се извършват проверки за безопасност на суровината. При необходимост от по-специфични изследвания, се изпращат проби в частни лаборатории или в чужбина. От Агенцията заявиха още, че е икономически по-изгодно да се разчита на акредитираните в чужбина лаборатории.

И докато животновъдите настояват за по-засилен контрол върху качеството на месото, единствената ферма за щрауси в Югозападна България оцелява трудно без субсидии  от държавата. Стопанството на семейство Маневи е одобрено за еднократно финансиране от 25 хиляди евро по мярката "Млад фермер" за изграждане на ферма в рамките на 5 години. Половината от средствата семейството получило с изграждането на фермата, останалата част очаква сега.

Стойна и Илия Маневи започнали да изграждат фермата с два щрауса преди 4 години. Подали документи за финансова помощ по мярката "Млад фермер" и са оказали сред малкото одобрени. С  половината от финансовата помощ, която получили увеличили бройките, а сега вече имат 47 птици. Казват, че печалба все още нямат, защото първите 30 яйца птиците снесли едва миналата година. И вместо да ги продадат, ги заложили за нови птици.

"Целта на нашата ферма е птиците да станат поне на 5-6 години, а също така женските птици да са много повече, да има и яйца за продан, да има и за малки пилета, да има и сувенирни черупки за рисуване", разказва Стойна Манева.

Семейството храни щраусите с царевица, овес, люцерна, а разходите на месец за фураж,ток и вода надхвърлят 600 лева. Надяват се държавата да помисли за субсидии и за щраусите както за козите, кравите и другите животни, които са приоритет.

Ако има подпомагане, според семейство Маневи, щраусовите  ферми у нас ще станат повече, а това означава повече хора на село, където се създават. Месото от птицата е деликатес в ресторантите в чужбина заради ниския холестерол, а Бразилия годишно купува над 7 тона пера.

Агенцията по храните са бракували близо половин тон храни и суровини в нерегистрирано производствено предприятие за месни заготовки в Кюстендил. От БАБХ ни увериха, че проверките на месото преди празниците е засилен.

А ние ви призоваваме да купувате български месни продукти, за да се стимулира родното производство.