Историците приемат, че Кресненско-разложкото въстание е най-високият връх в съпротивата на македонските българи срещу Берлинския конгрес, който на практика унищожава Сан Стефанска България. За борбата на българите в Македония, която остава извън границите ни след Берлинския конгрес от 1878 разказва Весела Смилец.
Въстание, продължило повече от половин година. С чети, които действат освен в Креснеското дефиле и в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско. По десния бряг на Струма комитите са в акция до февруари 1879 година. Началото е в Рилския манастир, срещата там официално е за празника Малка Богородица.
д-р Георги Георгиев, Институт за исторически изследвания при БАН
"На 6 септември 1878 г. митрополит Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев Беровски, Дядо Ильо Малешевски и неговият син Никола. На Димитър Беровски е разрешено да събира хора под претекста, че му трябва за охрана на границата, а всъщност това означава съсредоточаване концентрацията на въстаниците във връзка с бъдещи въстанически действия.
Официално Русия се разграничава от въстанието, средното и ниско ниво в администрацията на временното руско управление в България обаче подпомага бунта.
д-р Георги Георгиев, Институт за исторически изследвания при БАН
"Останалите Велики сили разбира се са против. Начело е Великобритания, но най-засегнатата е Австро-Унгария, която дори успява да внедри по това време и свои разузнавачи до най-високите върхове на въстанието. Например такъв е Валтер Шулц - австрийски кореспондент, който попада дори и в ръководните органи на въстанието в Кресненско.
Един спор за тактиката на въстанието се сочи от историците за основна пукнатина в организацията. От София пристига Никола Обретенов, той настоява в Македония да се създадат тайни революционни комитети по примера на Левски и практиката от Априлското въстание. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев остават привърженици на почерка на четите.
д-р Георги Георгиев, Институт за исторически изследвания при БАН
"Малко известен факт е и донякъде символичен за края на въстанието е, че на 23 май 1879 г. на път за Горна Джумая митрополит Натанаил Охридски получава апоплектичен удар в близкото село Гораново в долината на Струма. Така и не стига Горна Джумая. Занасят го в Бобошево - близкото село, оттам в Дупница и по стария път в Кюстендил, където остава на легло 2 месеца.
Още по-малко известен факт е споделеното от неговия племенник, че поради трудния планински терен и лошите пътища Натанаил е занесен от Гораново в Бобошево върху пушките на четниците, които го придружават.
В края на май 1879 митрополитът разпуска четите, въстанието е прекратено. Година по-рано дни след Берлинския конгрес Натанаил пише до руския общественик и привърженик на българската национална кауза Иван Аксаков:
Конгресът от Берлин даде на част от половината българи Българското княжество, на друга част турска автономия и на трета част сръбска и румънска независимост. Къде е другата половина? Къде са българите от Македония, тези страдалци от старозаветна България.
На първото заседание на новото правителство Румен Радев очерта основните приоритети
Министрите от кабинета "Радев" положиха клетва, кои са първите им задачи? (ОБЗОР)
До 10 дни започва пръскането срещу комари по Дунава, след като бяха отпуснати 1,28 млн. евро