Кризите в Близкия изток през 2017 г.

На 6 декември американският президент Доналд Тръмп обяви, че признава Ерусалим за столица на Израел и така постави шоково един въпрос, за който от началото на диалога между Израел и палестинците през 1993 г. се предвиждаше специален договор. Твърдите позиции на двете страни отново показаха колко е деликатен въпросът за Свещения град.

„Днес е исторически ден. - каза израелският премиер Бенямин Нетаняху. - Ерусалим е столица на Израел близо 70 години и столица на евреите от три хилядолетия.“

Палестинският президент Махмуд Абас отсече: „Тази позиция създава умишлено ограничения пред усилията за мир и отразява оттеглянето на САЩ от ролята на посредник.“

Западът, включително ЕС, припомниха приетата от международната общност формула за решение на конфликта - две държави, като Ерусалим е столица на Израел и на Палестина.

Още преди изявлението на Тръмп започнаха демонстрации в палестинските територии, а също в големите мюсюлмански държави. Стъпката на Тръмп обаче не отприщи яростни антиамерикански протести в ислямския свят, каквито видяхме през 2012 г. – заради един оскърбителен филм, и по-късно - заради карикатурите на пророка Мохамед.

На извънредна среща в Истанбул Организацията за ислямско сътрудничество обяви Източен Ерусалим за окупирана столица на Палестинска държава. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган нарече Израел „окупаторска и терористична държава“. Иранският президент Хасан Рохани призова страните от общността да загърбят различията си и да се обединят, за да защитят палестинците и Ал Кудс, както мюсюлманите наричат Ерусалим.

Но достатъчна ли е тази кауза, за да потуши традиционните вражди в Близкия Изток? И то тъкмо в годината, когато край Персийския залив се разгоря старото съперничество между Иран и Саудитска Арабия.

Със заявка за лидерство в региона, на 5 юни Саудитска Арабия организира блокада на Катар, заедно с Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет. Обвинено в подкрепа на тероризма, емирството получи 13 искания, сред които да скъса връзките с "Ал Кайда" и „Ислямска държава“ и да закрие телевизия Ал Джазира. Доха отхвърли обвиненията и кризата се проточи. Стъпката на саудитците явно е предизвикана от сближаването между Катар и Иран. Наблюдателите виждат и още една роля. Две седмици преди блокадата американският президент Доналд Тръмп призова в Рияд за арабски фронт срещу Техеран, посочен от него за главен спонсор на тероризма.

Друг външен играч иззе от Съединените щати инициативата за шестгодишната гражданска война в Сирия. Русия, в тандем с Турция и Иран, организира мирни преговори в Астана - засега без по-голям успех от женевските. Външните сили и държавите от региона подкрепят различни страни в сирийския конфликт и това само отлага разрешаването на кризата със стотици хиляди жертви и прогонени от домовете им хора.

Хаосът в Сирия беше в услуга на "Ислямска държава", но в края на годината беше отбелязан окончателен разгром на джихадистката групировка – както в Сирия, така и на територията на Ирак.

В пъзела от вражди попадна и Ливан. На 4 ноември премиерът Саад Харири изненадващо обяви оставка и то по време на визита в Рияд. Близкият със саудитския кралски двор Харири каза, че се бои от покушение и разкритикува коалиционния си партньор Хизбула. Създаденото някога от Иран шиитско движение враждува със Саудитска Арабия. Тази криза се разреши с международен натиск. Ливанското правителство потвърди държавната политика на разграничаване от конфликтите в арабските страни.

На фона на катаклизмите в региона Рияд активизира създадената преди две години Ислямска военна коалиция за борба с тероризма от 41 държави. Предстои да видим дали откриването на щаба в Рияд е само символично.

Самата Саудитска Арабия тази година застана на прага на безпрецедентни промени. Двигател е 32-годишният Мохамед бин Салман, посочен от крал Салман за нов наследник. Принцът сякаш вече е поел кормилото от баща си. Но дали води кралството към реформи или към безконтролна власт? Той обяви мащабна кампания за реформи, с цел създаването на модерна национална държава. Предвиждат се замяна на уахабизма с умерен ислям, повече права за жените, които скоро ще могат да шофират, и приватизация.

Най-напред започна ударно антикорупционна кампания – с арести на стотици принцове, министри и хора от елита. Повечето се откупиха, за да не бъдат съдени. По специална сметка на хазната се очаква да постъпят до 100 млрд. долара.

Предстои да видим докъде ще стигнат промените. Едно е сигурно - за разлика от Арабската пролет през 2011 г., край Залива те тръгват от дворците, а не от народно недоволство.