Мария Спирова: В Брюксел са озадачени от поведението на Великобритания

Мария Спирова е журналист, носител на множество награди и член на неправителствената организация New Europeans, защитаваща правата на европейските граждани във Великобритания. В момента организацията работи активно, за да защити техните позиции и статут в преговорите за Брекзит. На 10-ти юни като част от делегация на New Europeans, заедно с представители на Италия, Франция, Германия, Мария посети Брюксел, където се срещна с представители на преговарящия екип по споразумението за предстоящото напускане на Европейския съюз от страна на Великобритания.

Кога е създадена организацията New Europeans и с какво се занимава тя?

New Europeans се сформира през 2012 година с идеята да се грижи за правата на гражданите на новоприсъединилите се към европейското семейство държави, т.е. източноевропейците във Великобритания. Организацията е дело на Роджър Касейл – бивш депутат от лейбъристката партия. Той идентифицира проблемите с демонизирането на българите и румънците - нещо, което забелязвахме и от реториката и политиките на Дейвид Камерън, и което всъщност беше в основата на Брекзит. Разбира се, след референдума тази, както и други организации, защитаващи имигрантските права във Великобритания, трябваше да се преориентира в нещо като лобистка група около Брекзит, за да се опита да разбере какво ще се случи с нас – европейските граждани, живеещи на Острова.

С кого успяхте да се срещнете в Брюксел и какво ви споделиха?

Това, което ние научихме в Брюксел е, че самите преговарящи от страна на Европейския съюз са силно озадачени от поведението на Великобритания. Имахме срещи с кабинета на Антонио Таяни, президент на Европейския парламент, със заместник-генералния секретар на Европейските социалисти, който отговаря за въпросите по Брекзит, както и с екипа на главния преговарящ Мишел Барние. Окуражително е, че бяхме приети с интерес и влезнахме в ролята на тълкуватели на британското поведение в преговорите. Идеята на Великобритания, по един или друг начин да депортира колкото се може повече от нас в идните години, е нещо, което разбира се Европейският съюз не приема за правилна позиция. Трябва да се отбележи, че великобританците, които живеят в Европейския съюз, ще продължат да се възползват от сегашните си привилегии и статут, което не важи за нас, европейците, останали на Острова. Дори техният статут да бъде променен, те пак ще могат да търсят правата си пред европейските институции.

А какви всъщност са намеренията на британското правителство спрямо вас?

Правителството на Тереза Мей беше брутално откровено. Едва ли не, ни беше обяснено, че нашата стойност е единствено в това, преговарящият екип да извива ръцете на Брюксел с нас – тези около 4 милиона европейски граждани, които живеят във Великобритания. Самият премиер Тереза Мей произведе фразата “hostile environment”, с която обясни, че правителството ще създаде враждебна среда за нас, чужденци, и така ще ни подкани да си тръгнем. Но тя винаги е имала фиксация към това да намали нивата на нетна миграция към Великобритания. Никога не е го е крила, нито като министър, нито като премиер. И постига своите резултати – болницата в Milton Keynes например вече е лишена от радиологично отделение, защото всички специалисти там не бяха британци и уплашени и изтощени от това отношение и от заплахите решиха, че е по-добре да си тръгнат. В 15-те страници или т.нар. план за нашите права по един неясен и заблуждаващ начин се съобщава, че ние ще се превърнем в емигранти от трети държави. Освен че ще отнеме от правата ни обаче, тази оферта е и условна, т.е. ние ще получим тези орязани права, само ако Европейският съюз се съгласи с останалите изисквания от преговорите. А в Европа намират някои от идеите на Великобритания за безумни.

Дори и да ги приемат обаче, ние ще загубим много. Гражданите на британската общност (Commonwealth) например ще се радват на по-големи права. Особено за неща като възможност за гласуване, възможност за обединяване със семейството и т.н. Защото по новия план, за да можеш да кандидатстваш за събиране със съпруга или съпругата си на британска територия, трябва да имаш определени доходи. Но това не значи автоматично, че ще ти разрешат. Друго, което ние губим, е мобилността. Ще се въведе лимит за това колко време можем да сме извън страната. Голяма част от нас издържат семейства или имат възрастни родителите в България. Няма яснота, с този нов статут, в който влизанията и излизанията от страната се броят, какво ще се случи, ако ни се наложи да се приберем да се грижим за болните си родители в България например. Относно този лимит в момента се говори за 2 години, но се споменава и за 6 месеца. Ние сме организирали живота си с презумпцията за една определена гъвкавост и мобилност, които отпадат.

Следващото нещо, което губим, е всякакви политически права. Не можем да участваме по никакъв начин в местната власт, да гласуваме за случващото се в града, в който живеем, или пък да се кандидатираме за публични длъжности и работа в правителствени организации. За по стандартни неща като откриването на банкова сметка или наемането на квартира, изискванията ще се повишат и ще попаднем във вакуум, тъй като необходимите за това документи не са ни трябвали досега, съответно не разполагаме с тях. Никой хазяин няма да иска да приеме хора с подобен мъгляв статут, тъй като рискува да се вкара в беля.

Всъщност Европа ще има ли механизми да защитава своите граждани, които живеят на Острова?

Великобритания иска ние да бъдем подвластни единствено на английските съдилища. Само че всеки може да погледне колко много техни решения по миграционни въпроси в момента се обжалват пред Европейския съд. Защо? Защото техните отговор по презумпция е “не”. А възможността да се обръщаме към Европейския съд отпада. Интересно ми е как ирландските граждани например, с тяхната история, ще се съгласят не Европейският съд да им решава спорните въпроси, а някакъв английски съд.

Трябва да кажа, че за съжаление системата на Home Office, институцията отговаряща за имиграцията и сигурността, е по-скоро направена да експулсира хора, а не да им помага. Има безкрайно много случаи на европейски граждани, прогонени незаконно, защото не си знаят правата, а служителите във въпросната институция не им помагат, а напротив. От New Europeans сме писали доклад по темата.

Има ли реален диалог между вас и английските институции?

Нашите срещи с Вътрешното министерство и Департамента за излизане от Европейския съюз бяха силно озадачаващи. В една от срещите буквално бяхме попитани: “Можете ли да направите един списък с правата си и да кажете от кои от тях можете да се откажете?”.

Предвид тази мъглива картина, която обрисуваш, съществува ли опасността Великобритания и Европейския съюз да не си стиснат ръцете в рамките на двугодишния срок?

Има сериозен риск Великобритания да не се справи и да трябва да напусне Европейският съюз без споразумение. От европейска гледна точка това изглежда самоубийствено. Правителството на Мей не е и в състояние да иска отсрочка, защото за момента предложенията, идващи от Острова, се приемат доста зле. Има тревоги и сред проевропейски настроените британци, и сред хората в Брюксел, че Великобритания няма да се справи в срок.

И все пак оптимист ли си, че ще се стигне до споразумение?

Вярвам, че гражданите на една страна са бранителите на разума и че всяка власт, оставена сама на себе си, в един момент се самозабравя. Това не е отличителна черта на британците, а е валидно навсякъде. Така че от нас зависи до каква степен ирационалното поведение остава без ответна реакция. Аз мисля, че във Великобритания се надигат гласовете на хора, които споделят нашата гледна точка, и това е изключително окуражително. Ще е лъжа да кажа, че не сме притеснени. Но не съм уплашена и далеч не смятам да си тръгвам. Не бих съдила обаче никой, който в тази неясна ситуация избира да търси сигурност извън Великобритания.

Ти си журналист и имаш поглед в по-глобален мащаб: След победата на Еманюел Макрон във Франция и успехите на партията на Ангела Меркел в Германия, страстите в Европейския съюз сякаш поутихнаха. Съществува ли още опасност за европейската идея?

Ако Европейският съюз през преговорите за Брекзит демонстрира своя приоритет, т.е. европейските граждани и техните права, тогава ще се успокоя за бъдещето му. Но ако Брюксел зареже тези почти 4 милиона свои граждани във Великобритания в името на това да даде урок на британците, той ще покаже, че не може да изпълнява функциите си.

Другият проблем е невъзможността на Европейския съюз да реши бежанския въпрос по един хуманен начин с участието на всички страни членки. Хубаво е да имаме силна Германия и Франция, но поглеждайки към Унгария и Полша например, виждаме, че деленията се увеличават. Намираме се на време разделно и за мен следващите две години ще показателни за това, дали има воля и морална перспектива пред Европейския съюз.