Монсерат Кабайе е звезда, наистина!

Монсерат излезе на сцената в инвалидна количка. С красив сценичен тоалет, с характерната прическа, усмихната, но в количка. Почти сама се премести на ретро стола, който я очакваше на мястото на солистите. Съвършено естествено обясни, че е претърпяла операция, че състоянието й е такова, каквото виждаме, но че много иска отново да е на сцената със симфоничния оркестър на БНР. /по-късно пак похвали музикантите като каза, че би искала да има такива и в Барселона/.

Първата част на концерта вървеше някак спънато и тягостно. Видя се, че диригентът и оркестърът променят програмата в движение. Единият дует на Монсерат с дъщеря ѝ никак не се получи. Великата Кабайе се извини, че не се чувства добре, помоли за почивка /която беше обявена по програма/ и обеща, че във втората част ще е много по-добра. Мнозина от зрителите излязоха. Вътрешно се надявах, че ще се върнат. Иначе нямаше да са честни към стремежа, към музиката и сцената на оперната прима, който всички усетихме със сетивата си. Повечето се върнаха. И тогава на сцената отново излезе Монсерат Кабайе, но този път пя така, както очаквахме и както знаем, че може да пее. Беше превъзмогнала болката, за която призна, че се е появила преди 15 дни.

Заедно с дъщеря си изпълниха още няколко дуета, ария от "Травиата", пяха дори и бис - дует на котките, който Монсерат изпълни на първия си концерт в София заедно с изгряващата тогава Ина Кънчева. Остана на сцената да даде и автографи, като благодареше на струпалите се почитатели. По-късно в едно заведение край НДК попаднах на възрастни хора, които развълнувано разглеждаха получения автограф и коментираха концерта с искрено въодушевление.

Зала 1 на НДК не беше пълна. Или, не беше толкова заета, колкото се случва при концерти на поп звезди. Преди година, при представянето на една световно призната оперна певица, салонът даже беше преграден със завеса, защото местата явно не бяха продадени. И тогава, и сега си задавам въпроса – голяма ли е първата зала на НДК за оперна музика. Не е ли по-добре за такива събития да се използва зала „България“ или Националната опера?

Млади хора около мен коментираха, че публиката там сигурно щеше да е по-обединена, мотивирана и аплодираща. Дали високите цени на билетите не оставят много от столовете празни. Макар добре да знаем, че културните събития струват пари. С риск да изглеждам старомодна, вътрешно се възмутих на зрителите с дънки, якета и маратонки. Сякаш случайно са притичали до концерта от кварталната градинка или кръчма.

Но неглижирането на официалния дрескод не е само българско явление. В началото на година с изненада видях зрители със спортни дрехи дори във Виенската опера. Друг е въпросът, че подобно облекло не би било допуснато от фейс контрола в повечето нощни клубове. Но, такива са времената, такива са нравите.

Извън тези въпросителни, концертът беше събитие. Може би не толкова музикално, колкото морално. Събитие, което доказва, че има звезди, наистина. Видяното на сцената ме зареди с възхищение към страстта към музиката и живота, показана от голямата оперна певица.

Накрая тя отново взе думата. "Благодаря ви, че ме приехте, че останахте и не протестирахте" скромно и искрено се обърна тя към всеки от нас. Ще запомня този концерт. И се радвам, че повечето зрители останаха до край в залата.