На какво мирише вeстникът?

Екипът на един от най-популярните вестници "Поглед" се събра, за да отбележи 50-ата му годишнина. Макар вестникът днес да не излиза, споменът за него не е изтрит от паметта на вестникарите и читателите му.

Летоброенето за вестник "Поглед" започва през 1966 година. През 80-те години вестникът достига тираж 500 000 броя и безпрецедентен интерес от страна на читателите.

Дамян Обрешков: "В голяма степен "Поглед" беше независим - журналистите, писанията бяха независими и това се вижда от самия вестник, ако сега го разтворите. И знаете ли какво? Стана цяло чудо. В понеделник сутринта по будките и по павилионите - опашки от хора, които искат да си купят вестник "Поглед". Това беше цяло чудо. Такова нещо не беше имало. Не сме виждали никога."

Още през 66-та година обявяват вестника за жълт. Тогава главният му редактор Лалю Димитров отговаря със статията - "Истината не е сензация". Всички скандални случаи намират място на страниците на вестника. Въпреки времето, в което излиза "Поглед", вестникът е успявал да извоюва журналистическата си свобода.

Евгений Станчев: "Поглед"! Това казва всичко. Това беше едно кокиче така сред преспите. Един първи опит на социалистическата преса да надмогне себе си, да започне да говори за нещата, които хората говорят вкъщи или в много тесен приятелски кръг."

Почеркът на "Поглед" ясно личи в съвременния медиен разказ. Времето не е изтрило мастилото от пожълтелите листа.

Любен Генов: "На какво мирише вестникът? Вестникът мирише само на хубаво. Той има душа. Вестникът има душа. Захари Стоянов е казал, че вестникът не трябва да прилича на чемшира, който е вечно зелен, но на нищо не мирише. Той трябва да мирише на живот. Вестникът има душа, усетиш ли му душатата, хване ли те неговата душа, хване ли те за твоята душа, ти оставаш неразделен с вестника."

А днес неговите страниците отново се отвориха, за да изтупат праха и да поемат дъх.