Радев и Йотова отчетоха три години от встъпването си в длъжност

"В тази трета година ние продължихме нашата отговорна мисия с последователност в принципите и действията. Президентската институция продължи да отстоява правовата държава и интереса на гражданите, да стимулира дебата между институциите и гражданите, да отстоява българския интерес навън", каза президентът.

Радев заяви, че ще маркира някои щрихи от дейността си до момента, но ще акцентира най-вече на приоритетите в настоящия момент.

"Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред, като последен пример е усъвършенстването на изборното законодателство и откритата амбиция на българския парламент да изпревари обявената отдавна инициатива на президента. За първи път парламентът започна тази дейност за усъвършенстване на изборното законодателство не в навечерието на предстоящи избори, а когато трябва. През годината поддържах активен диалог с гражданите и институциите, като откроявах проблеми и давах насоки за тяхното решаване, за превръщането ни в държава с функциониращи институции и високо качество на живот. Отстояването на върховенството на закона и укрепването на държавността бе сред водещите ми приоритети и дейности през годината. Макар свикания от мен КСНС през април за реални мерки срещу корупцията да не постигна консенсус, моите констатации и предложения стават все по-актуални. Продължих да бъда бариера срещу лобисткото законодателство и решение в разрез с обществения интерес. Наложих вета на 7 закона, а там където виждах нарушения в Конституцията, сезирах и Конституционния съд. Въпреки преодоляването на тези вета, понякога дори и без дебат, обществената реакция и решенията на КС потвърждават правотата на моите действия. Поредицата срещи относно избора на главен прокурор и повишаване на независимостта и ефективността на съдебната власт, откроиха проблеми и възможни решения. В ход са и дебатите за иницииране на промени в Конституцията след 30 години преход и дълбоки сътресения в обществено-политическия живот. Преодоляването на бедността и неравенствата чрез постигане на висок устойчив икономически растеж бе в основата на диалога ми с работодателски и браншови организации, с инвеститори и синдикати".

Радев открои и многобройните срещи, които е имал с преподаватели, студенти, ръководители на олимпийски отбори, стартиращи предприятия, както и инициативите за подкрепа на науката, образованието и иновациите. Като успех посочи инициираният от президентската институция меморандум между всички държави, участващи в проекта за създаване на международния институт за устойчиви технологии в Източна Европа.

Той открои и инициативата за срещи на иновативни стартиращи предприятия с чуждия бизнес.

"Продължих да съм ангажиран с проблемите на общините, опазването на историческата памет и културното наследство. И присъствието на генералния директор на ЮНЕСКО по моя покана на 24 май е международно признание за приноса на България в световното културно наследство", каза Радев.

Посочи като приоритет и развитието на въоръжените сили. За пример даде подписания договор за придобиване на нов изтребител, възстановеното висше Военновъздушно училище. Той открои и активната работа в инициативата "Три морета" за подобряване на свързаността в Източна Европа и за включването на България в приоритетни транспортни проекти.

Радев заяви, че ще продължи да посочва институции и решения, които генерират условия за създаване на корупция. Ще продължи да съдейства с всички средства КПКОНПИ да се превърне в ефективен орган с активни механизми и инструменти за установяване на несъответствия между доходи и разходи. Ще настоява за въвеждане на електронно управление като фактор за повишаване на прозрачността. По националната сигурност ще продължи да работи за развитието на отбраната, за повишаване на социалния статус и мотивацията. Във външната политика ще продължава да работи за превръщането ѝ в гарант за националната сигурност, за привличането на чуждестранни институции, за защита на правата на българската общност зад граница.

"Но има редица тревожни въпроси, които налагат дебат и консолидиране на усилията - адекватни ли сме срещу демографската катастрофа? Да развиваме конкурентоспособност и да се впишем в икономиката на бъдещето с основен акцент иновативно образование, наука, технологии и иновации или нашите амбиции свършват с това да сме страна разпределител на газ? Имаме ли амбицията да мобилизираме наличните ресурси и европейски програми за активиране на научния капитал на нацията и таланта на младите българи, така че България да се развие като център, в който да се развиват нови технологии и иновации? Или ще се превърнем в изоставаща страна, носител и клиент на технологии? Постигаме ли баланс между инвестициите в инфраструктура и инвестициите в човешки капитал? Изкушавам се да дам за пример блокираните от година и половина 500 милиона за язовири и то подготвени да се харчат непрозрачно. Искам да бъда правилно разбран. Не омаловажавам грижите за язовирите, но нека си представим ако за този период от година и половина, тези средства бяха вложени в перспективни програми за развитие на хората, какъв би бил положителният ефект. Миналата година в отчета посочих, че България не успява да развие своя най-ценен капитал - хората. Ограничените мерки в здравеопазване, образование и социална дейност не са адекватни на страна, която заема водещо място в перспективите за пълен демографски срив. Ако Перник е провалът във водния сектор, то резултатът от миналогодишния международен тест PISA за деветокласниците има същия ефект върху образованието и нашето бъдеще.

Ако досега се примирявахме с последните места в европейските класации по качество на живот с надеждата, че доброто образование все някога ни дава шанс да настигнем другите и да заживеем достойно в Европа, то последните места по математика, природни науки и функционална грамотност, всъщност показателите за професионална пригодност и справяне с живота, ни отреждат нерадостната перспектива устойчиво за дълго стоене на дъното на Европа. Сега някой пак ще каже, че президентът е песимист. Напротив. Аз имам високи амбиции за България, ние можем и трябва да превърнем България в нормална европейска демократична държава с върховенство на закона, с пълноценни и демократични институции, със сигурност и европейски доходи за гражданите, със зелена високотехнологична икономика, с качество на инфраструктурата и обществените услуги. Но съм и реалист и вярвам, че пътят към успеха започва със свалянето на розовите очила, за да не се спъваме в проблемите. Имаме нужда от преосмисляне на приоритети и програми, от дългосрочни решения и реформи. Но най-важният залог за бъдещия ни успех е инвестицията в хората. Затова в рамките на КСНС ще търся решения за законови организационни и финансови механизми в три основни области - образование, детско здравеопазване и стимулиране на младите семейства. Образованието трябва да се превърне в стратегически национален приоритет", каза Радев.

Работата със сънародниците ни зад граница е моя постоянна тема в дневния ред. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на пресконференция за отчет на третата година от мандата си.

Постоянен контакт се поддържа с над 150 дружества на българи от 33 държави, с отделни българи, които разнасят славата и авторитета на България зад граница, каза тя.

Илияна Йотова, вицепрезидент: Националната солидарност не спира на границата - нито отвътре, нито отвъд нея. Ние имаме един дом - България, и не можем да създаваме паралелни родини. Въпреки забавяне на темповете, все още тенденцията за напускане на страната от активни хора, от българи е твърде тревожна. В съотношение с други страни от Европейския съюз страната ни е в първата десятка с най-големите проценти на сънародниците ни зад граница. След 3 години работа с другите институции, резултатите са налице.

"Оценявам усилията на Министерството на труда и социалната политика за привличане на квалифицирани специалисти с финансови и социални инструменти, но те няма да имат особен ефект, ако не се обвързват сериозно и последователно с нуждите на българската икономика и с регионалните диспропорции", добави вицепрезидентът.

2020 г. трябва да бъде година на единението на българите в България и с нашите сънародници зад граница, подчерта тя.

Илияна Йотова: През изминалата година продължихме контактите и съвместната работа с българските исторически диаспори. Имаме проблеми. Вниманието ни трябва да бъде насочено към предстоящото преброяване в Албания, след признаването преди 2 години на българското малцинство, което се увенча с успех благодарение на общата ни работа на всички нива - национално и европейско. Нашите дружества там трябва да са много активни, още повече, че има огромен натиск да се записват по време на това преброяване като други националности. По-амбициозни трябва да сме и за признаване на българско малцинство в Косово. Все още не е отворило врати българското училище в Одеса.

Тя каза, че са постигнати редица успехи по отношение на всички студенти от българската диаспора в Албания, Косово, Северна Македония, Украйна и Сърбия. Те са освободени от такси за обучение, ще им бъде предоставена стипендия в размер на 240 лв. през първата година на следването им, а документите им ще могат да бъдат подавани през интернет.

Илияна Йотова: Надявам се най-накрая да създадем и регистър на тези млади хора, които са завършили у нас. /.../ Те биха могли да бъдат много полезни както за българската икономика, така и ако изберат да се завърнат там, откъдето са дошли, като учители по български език и литература, по българска история. Страната ни инвестира в тези млади хора.

Нашата цел е съхранението на българския език, каза още вицепрезидентът.

През изминалата година беше подновено изучаването на български език в провинция в Аржентина. Беше възобновена паралелката с изучаване на български език в училището в Павлодар в Казахстан, където е най-голямата българска общност. И в Калифорния българският език влезе в програмата за двуезичност и ще се издава сертификат за неговото владеене.

Илияна Йотова: Всичко това ме мотивира да предложа да създадем Асоциация на българските общности по света.

Комуникацията в рамките на асоциацията ще е през специална платформа, чийто пилотен проект предстои да бъде създадена.

"Няма Европа на равните, когато има двоен стандарт. Неприемането ни в Шенгенското пространство е емблема на този двоен стандарт", добави Йотова.

"През тази година не сме удовлетворили нито една молба за политическо убежище. Българско гражданство са получили над 9000 души. Помилваните са само двама. Като вече престъпленията са извършвани от все повече хора със средно образование", каза в отчета си тя.