Над 16 млрд. евро ще са необходими на България, за да спре производството на въглищни централи и да изгради възобновяеми енергийни мощности до 2050 г. Това показва анализ на Центъра за изследване на демокрацията, изработен съвместно с университетите в Будапеща, Виена и консултантски фирми у нас.
Експертите предлагат три сценария за развитие на енергетиката до 2050 г. Според тях цената на тока за бита ще се удвои, ядрената енергия ще запази дела си, а от екоизточници ще се добива половината от електроенергията. Най-вероятният сценарии, който ще бъде избран от политиците у нас, е междинният вариант, прогнозират експерти.
Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията: Забавена декарбонизация, това е един вид среден сценарий между другите два, в които България не променя своята енергийна стратегия до 2035 година, а след това прави рязък завой към инвестиране във ВЕИ, към декарбонизация, към енергийна ефективност.
В момента почти половината ток у нас се произвежда от топлоцентрали. На второ място е АЕЦ "Козлодуй" с дял от 37%. На трето място в енергийния микс са възобновяемите енергийни източници. Топлофикациите и заводските централи, които работят на природен газ произвеждат близо 7 на сто от тока, а водните централи - 2 на сто. Енергийният микс се променя в различните сезони, но базовите централи остават водещи. Според разчетите на Брюксел до 2050 г. трябва да бъдат спрени въглищните мощности.
Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране: Буквално след не повече от четири години КЕВР ще престане да регулира цените на електроенергията, защото постепенно регулираният пазар ще приключи. Препоръката на ЕС е това да се случи до края на 2021 г.
Според прогнозите на експертите именно заради това ще се увеличи двойно и цената на тока. Шефът на КЕВР обаче смята, че това не е точно така, защото е възможно санирането на блоковете да увеличи енергийната ефективност и да намали потреблението.
Делян Добрев, председател на енергийната комисия към парламента: Според мен правилният отговор е не да се обзаложим за един или друг вариант, без значение колко вероятен изглежда той, а да спазваме определени принципи.
Данни на строителното министерство показват, че от първия етап на саниране се спестява ток, колкото произвежда един голям енергоблок на въглищната държавна ТЕЦ "Марица изток - 2". Според шефът на КЕВР обаче не трябва да се прибързва с отписването на въглищните мощности.
Иван Иванов, КЕВР: Твърденията, че тези термични мощности трябва да бъдат затворени до 2021 г. са спекулативни и имат за цел България, това което се е случвало и в предишни периоди, да взима бързи, недобре премислени решения, които след това да бъдат плащани десетилетия наред от българските потребители.
Въпреки отпадането на регулираните цени, КЕВР ще продължи да определя таксите за пренос на тока по мрежата.
България търси по-тясно индустриално партньорство с Полша и насърчава нови инвестиции
В повечето държави извън еврозоната гражданите подкрепят присъединяването към единната валута в ЕС, сочи проучване
Българската хотелска асоциация: Няма стотици проценти печалби, а заплатите са близки до средните в страната
Вицепремиерът Атанас Пеканов: Отпуснатите 1 млрд. евро по ПВУ са глътка въздух за бюджета
Живот сред руините: Във Венецуела продължават да пристигат спасителни екипи
Почти 30° тази нощ в Германия: Спряха трамваите в Лайпциг, след като жегата разтопи релсите