Начало
назад
Националният фронт: пътят към популизма
От създаването си през 1972 г. френският Национален фронт съществува под знака на една-единствена фамилия. Но от началото с Жан-Мари льо Пен до лидерството на дъщеря му Марин образът на партията осезаемо се променя. Тя изминава път от маргинална крайнодясна формация - до политическа сила с възможности да издигне реален претендент за държавен глава.
Марин льо Пен, кандидат-президент на Националния фронт: Винаги съм изпитвала интуитивна, страстна привързаност към нашата страна. Обичам Франция.
В името на френските интереси първият водач Жан-Мери льо Пен налага ксенофобията и антисемитизма като запазена марка на Националния фронт.
Мнозина асоциират буквата „Ф" с „фашизъм". Но Фронтът добива популярност сред младежи и безработни.
Ален Гаригу, професор по политология в университета "Париж-Запад - Нантер": Благодарение на еволюцията във френската политика, на отслабването на разделението ляво-дясно, се получи отваряне за Националния фронт. От 1984 г. насам той има добри изборни резултати.
През 1984 г. Фронтът печели места в Европейския парламент, а две години по-късно - в Националното събрание на Франция. Първи май става ден за честване на френската героиня и светица Жана д'Арк, с поглед към избирателите католици.
През април 2002 г. Франция е в шок - Жан-Мари льо Пен отива на балотажа на президентските избори. Той е разгромен от консерватора Жак Ширак, който печели втори мандат, с мобилизацията на левицата и десницата.
Оглавила партията през 2011-а, Марин льо Пен поема линия, наречена от коментаторите „раздемонизиране" на Националния фронт. Баща ѝ е изключен след забележка, че Холокостът е "детайл от историята".
Жан-Мари льо Пен, почетен председател на Националния фронт: Има хора, които искат да ме погребат, но да им кажа - трупът се чувства добре.
Марин льо Пен иска политика на протекционизъм, изоставяне на еврото и референдум за членството на Франция в ЕС.
Ален Гаригу, професор по политология в университета „Париж-Запад - Нантер": Политическите методи на Националния фронт придобиха социален аспект. За да печелят, трябваше да достигнат до работническата класа.
Подкрепата в районите с висока безработица изведе Льо Пен на балотажа на сегашните президентски избори.
Жан-Ив Камю, изследовател в Института за международни и стратегически отношения: Политическото семейство на крайната десница беше смятано за мъртво през 1945 г. Така беше и през 70-те години, когато Льо Пен изкара под един процент на президентските избори. Днес те са на път да станат основната опозиция на левицата и това е абсолютен катаклизъм.
Ставащото е в контекста на вълната от популизъм, която залива много страни в Европа.
