Най-запомнящите се куриози в 90-годишната история на церемониите за „Оскар“

Хиляди са звездните имена, преминали през превърналия се в символ на блясък Червен килим на Холивуд. Всяка една от 90-те церемонии по връчването на наградите „Оскар“ е оставила собствен отпечатък в историята на филмовото изкуство през годините. Затова нека започнем от самото начало.

1929 г. e годината на първата церемония за наградите „Оскар“. Любопитен факт е, че единствено тогава продукция от нямото кино печели наградата за най-добър филм и това е лентата „Криле“. Всъщност през 1929-та година, наградите дори не са се казвали така. Те получават своето име, едва през 1939г. И макар да не е потвърдена историята за това как са избрали точно това име, се смята, че заслуга има библиотекарката на филмовата академия Маргарет Херик, която казала, че статуетката ужасно прилича на чичо ѝ - Оскар.

Едва през 1953 г. за първи път церемонията е излъчена по телевизията. Тогава водещият Боб Хоуп я открива с въпроса: „Не е ли вълнуващо, че всички тези бляскави звезди ще са в домовете Ви тази вечер?“ В отговор на това американските съпруги реагират с: „Облечи си риза, скъпи, идва Джоан Крофорд".

Неизменна част от всяка една церемония през тези 90 години е именно нейният водещ, който задава тона на най-бляскавото събитие в Холивуд. Обикновено за целта се избира човек, който се ползва с уважение и авторитет в средите. Изключително признание е да попаднеш начело на най-бляскавата церемония в годината един път. Все пак, обаче има и такива, на които щастието се е усмихнало два пъти. Тази година водещият на галавечерта-Джими Кимъл постави своеобразен рекорд. Той е първият човек водил две поредни церемонии от Били Кристъл насам.

Въпреки елегантността и блясъка, които са неизменна част от всяка церемония, обаче, гафове не липсват.

В крайна сметка и звездите са хора. Миналогодишната церемония ще бъде запомнена именно като галавечерта с един от най-куриозните гафове. Тогава Уорън Бийти и Фей Дънауей обявиха грешна лента за носител на най-важното отличие за филм на годината. Объркването беше поправено едва при словото на продуцентите на грешно обявения „La La Land”, които трябваше да предадат отличието на екипа зад филма „Лунна светлина”, който беше и истинския носител на Оскара.

„Лунна светлина“ - миналогодишният призьор е победител и в друга класация. Това е единственият филм с изцяло тъмнокож състав, който печели отличието за най-добра лента. Това уточнение никак не е маловажно, защото през 2015-та и 2016-та година имаше недоволни от факта, че номинирани за „Оскар“ в актьорските категории са само бели. Това предизвика критики,а церемонията си спечели името „Белите Оскари“.

Историята на най-престижните филмови награди, обаче, помни и други куриозни и забавни случаи, белязали церемониите през годините.

Животни също са се оказвали сред номинираните за най-престижната филмова награда. Късметлията е унгарското овчарско куче на Робърт Тауни-сценаристът на филма „Тарзан от рода Грейстоук“. През 1984 г. Пи Ейч Вазак се оказва сред номинираните за адаптиран сценарий, след като истинският автор и негов стопанин отказва името му да бъде част от списъка със създатели на филма в знак на протест срещу промени в историята му.

Несъществуващи личности също не липсват в списъка на номинираните, изготвен от членовете на филмовото жури. Бихме ви казали кой е Родерик Джейнс, но истината е, че не знаем. Всъщност никой не знае, защото той не съществува. Въпреки това, обаче той е номинран в категорията за монтаж на цели два филма. „Фарго“ и „Няма място за стари кучета“. Несъществуващият Джейнс има дори собствена биография, в която е описан като ветеран на британското кино. Абсурдът около този образ, обаче не спира до тук.

През 2008 г., когато Родерик Джейнс получава втората си номинация за филма „Няма място за стари кучета“, се появяват съмнения, че той няма да успее да дойде, не заради друго, а заради това, че вече е твърде стар за подобни събития. В крайна сметка се оказва, че зад мистичния образ на Родерик Джейнс стоят двама братя - Итън и Джоуел Коен, които през цялото време го използвали като псевдоним.

След като несъществуващ човек е способен да получи две номинации за „Оскар“, то няколкоминутна поява във филм е съвсем достатъчна за това да получиш награда „Оскар“. Настоящата рекордьорка за най-скромно екранно присъствие, отличено с приз, е Беатрис Стрейт. През 1977 г. Тя печели „Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля, въпреки че появата ѝ във филма „Телевизионна мрежа“ е около пет минути.

Рекордът за най-кратка екранна изява, удостоен с номинация за най-добра поддържаща роля отново принадлежи на жена. Тя е на Хърмаяни Бадли, чиято поява във филма „Път към висшето общество“ от 1959 г. е едва две минути.

Точно 10 години по-късно е поставен и друг неподобрен до този момент рекорд. Церемонията през 1969 г. ще остане завинаги в историята като годината, в която за първи и единствен път носителките на наградата Оскар за най-добра актриса са две - Катрин Хепбърн за филма „Лъвът през зимата“ и Барбара Стрейзанд за „Забавно момиче“.