Недоволство срещу начина на финансиране на театрите

Актьорите от Драматичния театър в Благоевград излязоха с отворено писмо, в което се обявяват срещу начина на финансиране на културната институция. Те обявиха, че е нужна нова методология за финансиране на държавните театри. Според актьорите готвената от Министерството на културата реформа, която предвижда театри с по-ниски приходи да се превръщат в открити сцени, ще лиши много хора в страната от спектакли.

Днес актьорите от Благоевградския театър се обърнаха не само към театралното съсловие, но и към цялото българско общество, защото смятат, че проблемите на театралната реформа не засягат само творците. Според тях изискванията на Министерството на културата са се оказали непосилни за изпълнение за много от извънстоличните театри, тъй като не са съобразени със спецификите на регионите. Ако трябва да обобщим, в момента бюджетът на държавните театри в страната се формира по следния начин: на всеки един лев от продаден билет театърът получава по 2 лева и 50 стотинки от държавата. И тук според благоевградските театрали идва спорния момент. Защото едно е да продаваш билет за театър в Благоевград да речем за 10 лева, друго е да го продаваш в София, Пловдив или Варна. Покупателната способност на хората е различна, а простите сметки показват, че тези, които продават по-скъпи билети, печелят повече не само от самия билет, но и от дотацията от държавата. Затова актьорите поискаха Министерството на културата да въведе нов метод за финансиране на театрите, който да бъде съобразен с регионите, в които високи цени на билетите няма как да се поддържат.

700 000 лева бяха натрупаните просрочени задължения на Драматичния театър в Благоевград допреди дни. С решение на Министерството на културата тези пари, както и парите, които дължат други 7 културни институции в цялата страна бяха опростени. Срещу това държавата поиска от театрите оздравителна програма в следващите три месеца. С 2 лева и 50 стотинки на всеки спечелен лев от билет обаче в театъра в Благоевград са сигурни, че дълговете ще започнат отново да се трупат и финансово оздравяване няма да се случи.

Албена Чобанова, актриса: "Продължавайки да работим по тази методология, на всички е ясно, най-вече на хората в Министерството на културата, че това води до закриване на театъра, няма как да изпълним тримесечния оздравителен план на Министерството на културата, това е невъзможно."

Ако оздравителният процес в изпадналите в криза театри не проработи, от Министерството на културата планират да ги направят открити сцени. Предвижда се трупите да бъдат разпуснати и на сцената в Благоевград, Смолян, Кърджали, Велико Търново и Враца да излизат само гостуващи артисти.

Кънчо Кънев, актьор: "Идеята е всичко това да се нулира и тук да остане един портиер с две чистачки и някакъв администратор, който да поддържа сградата за гостуващи представления."

Благоевградските актьори са категорични, че сегашната система на финансиране на театрите не е добра.

Божана Косева, актриса: "Не би трябвало да се очаква да има възвръщаемост от здравеопазване, от образование и от култура и в една нормална държава, в момент на криза бюджета на тези структура не се пипа."

Кънчо Кънев, актьор: "Явно тенденцията е в някакъв момент да се стигне до там по тези места, които те наричат проблемни, да няма действащи театри. Да има театрална сграда с някакъв поддържащ персонал. Никой дори вече не коментира нивото на култура и изкуство, гледат се едни приходи и разходи, като в бакалия, все едно не правим театър, а продаваме салами."

В Благоевград актьорите са сигурни, че дори да бъде съкратена трупата, или заплатите намалени, това ще са временни мерки, които няма да решат цялостния проблем с финансирането на театъра.

Добър мениджмънт, оптимизация на разходите и добра репертоарна политика. На това основно залага ръководствтото на театрите, за да не работят на загуба и да пълнят салоните. Екипът ни се срещна с трима директори на театри в София, Русе и Разград, които разкриват своята стратегия за успешна финансова политика.

През изминалата година Театър "Българска армия" в София бележи ръст на приходите от над 80 000 лева, въпреки голямата конкуренция от културни събития в столицата.

Мирослав Пашов, директор на театър "Българска армия": "В момента в София има 20 места, които предлагат културен продукт в една вечер. НДК с всичките си възможни зали и театри, които се откриха, има Независим театър, отделно общинските театри, които работят, опера, оперетен театър, Младежки театър, НАТФИЗ също произвежда."

Дори и в тези условия посещаемостта на постановките надвишава 65%. Въпреки високите си приходи, театърът има над 1 милион лева разходи годишно само за заплати. Затова преди около 5 години, когато застава начело на театъра, Мирослав Пашов освобождава 28 свои служители, от които 11 актьори. Със спестените средства той увеличава заплатите.

Мирослав Пашов, директор на театър "Българска армия" - София: " Ами в момента средната заплата е около 700 лева.. .650-700 лв."

С положителен финасов баланс може да се похвали и Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. Така директорът Орлин Дяков също успява да увеличи заплатите на актьорите с общо 25%.

Орлин Дяков, директор на Драматичен театър „Сава Огнянов“: "Ние имаме от Общината едни 100 000 лв., които ни се дават изцяло за дейност. И аз в общи линии правя сметката с тях. Т.е. аз от дотацията, която получвам от държавата, практически покривам заплати, покривам консумативи в някаква степен, ДМС, когато имаме повече пари. До този момент – 520 000 годишно сме успели да задържим 4 години, от 375 000."

Директорът на Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград пък залага на нови пъпълнения в актьорския съства, с които да привлече публика.

Пламен Панев, диретор на Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград: "Аз приех около 8 млади актьори, които създадоха едно ядро, и много странно и хубаво е това, че собединиха всички стари актьори около новото ядро – нови, млади актьори, които почувстваха Драматичен театър „Антон Страшимиров“ като свой, и започнаха да изграждат репертоарната политика с художествения ръководител заедно, т.е. започна да произлиза и от тях нещо ново и да утвърждаваме името, за да имаме някаква стабилност."

Така през последните 2 години приходите на театъра се увеличават почти тройно, с което право пропорционално се е увеличила и държавната субсидия.