Предвидено е България да получи с 2 милиарда евро повече кохезионни средства в сравнение с предишния период от многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Това съобщи евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков – докладчик на Европейския парламент по реформираната кохезионна политика. За първи път сигурността и отбраната стават цел на новата политика за сближаване на Европейския съюз, а България като източен регион има възможност да получи повече средства. Каква е промяната в новата кохезионна политика и какво означава това за страната ни – Тоня Димитрова разговаря с Андрей Новаков за предаването "Светът и ние" в рамките на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург.
БНТ: На езика на обикновените граждани какво означава това гъвкава кохизионна политика?
Андрей Новаков: Първо трябва да кажа, че тази чест се падна на мен, на един българин да внесе предложение за бюджет, който да управлява следващите 7 години кохизионната политика. И за пръв път стана така, че България поименно спомената като държава, която трябва да получи преференциално финансиране. Първо, 20% авансово плащане повече, заради това, че има черноморски райони на източния фланг на ЕС. Второ, да получи 2 милиарда повече за най-бедните си региони – Видин, Враца, Монтана, Северна България предимно и получих подкрепа от останалите съдокладчици. Това остана в доклада, който го представяме на 3 юни. И се радвам, че го обсъждаме, защото ако беше нещо лошо, ако ни бяха взели 2 милиарда, това щеше да е във всички медии, във всички заглавия. Щяхме да се чудим как така са ни взели 2 милиарда, а сега имаме 2 повече. Съвсем друг въпрос е какво ще правим с тях и дали ще успеем да ги вземем. Но нашата работа в Европейския парламент е наполовина свършена вече. Това предложение е залегнало. Остава залата зад мен в пленарна да получим подкрепа за него. Нещо, в което работим, вярвам, че ще се случи. И скоро ще разберем до края на годината дали това ще остане. Надявам се тези месеци да се използват разумно от българското правителство, да използва националния капитал, който има тук, а именно българските евродепутати, и да координираме действията така, че накрая да има повече пари в България.
БНТ: Каква е политическата логика? Каква е стратегията за това България да бъде избрана да получи повече средства в сравнение с предишния бюджетен период?
Андрей Новаков: Първо всички си съгласиха с моята гледна точка, че държавите, които са най-общо казано на изток от Виена, граничат с Черноморския регион, с Украйна, Молдова или Русия, понасят последствията от войната много по-тежко, отколкото тези, които са на брега на Атлантическия океан. Просто дроновете не падат там, зърното не се превозва през Португалия и Испания, напротив – през България, Румъния и Полша. Нито пътищата се рушат, нито чуждите фермери страдат, а българските и румънските страдат от това нещо. Затова се възприе, че подкрепата трябва да е преимуществено там. Още повече, че за отбраната на този регион е необходимо изграждане на качествени пътища, здрави мостове и широки тунели. Ето защо магистрала "Черно море" също е част от тези проекти, които приоритетно биха могли да се финансират. И се надявам, че ще ги ползваме само за туристи, търговия и мирни цели, но ако се наложи – можем да предвиждаме и тежка техника и да сме силното звено на източния фланг за отбрана.
БНТ: Това е част от новата формулировка за източните региони в ЕС и има и още нещо, което е напълно ново в кохезионната политика – за първи път отбраната и сигурността влизат като част от политиката на ЕС за преодоляване на неравенствата. Какво се предвижда в тази посока и колко важно е това? И за България какво означава това?
Андрей Новаков: Това е най-голямата реформа в политиката на сближаване, откакто съществува въобще тя. Първо, познатите ни оперативни програми спират да съществуват. Има един национален план, в който се включва всичко – земеделие, пътища, образование, иновации, здравеопазване, включително отбрана и охрана на границите. Сега това, което допълнително имаме, е военна мобилност. Като тук е много важно да подчертаем какво казваме – военна мобилност, а не мобилизация. Това означава, че в момента за да придвижиш техника от една държава в друга ти отнема около 40 дни. Сами си отговаряте дали това е достатъчно, ако се наложи спешно. В България, на източния фланг, липсват такива пътища. В момента се изграждат приоритетно всички магистрали и жп връзки от пристанището в Дуръс през Тирана, Скопие, София, Варна и на север към Констанца и румънското крайбрежие на Черно море. Затова и магистрала "Черно море" е заложена като един от тези проекти. Досега Европейският съюз вярваше, че след падането на Берлинската стена историята е свършила и няма от кого да се пазим. Единственото, което съюзът трябваше да прави, е да развива иновации, култура, търговия и свободно движение на хора, стоки и капитали. Но се вижда, че трябва да се погрижим сами за собствената си отбрана, особено след като се вижда, че към момента САЩ са колеблив партньор по отношение на отбранителните ангажименти в НАТО.
БНТ: Казахте план. Как ще изглежда това финансиране? Има ли промяна в начина, по който се осъществява това? Знаем познатите ни програми, но този план как изглежда? Наподобява ли Плана за възстановяване и устойчивост като механизъм на финансиране?
Андрей Новаков: Много точно предположение направихте. Първообразът на този план също е Планът за възстановяване и устойчивост. И макар с него да имаме относително травматичен опит, тъй като беше внасян, преписван, вкарван и изкарван, в крайна сметка ще е чудо, ако не загубим поне 50% от него. Надявам се да сме си научили урока и да не го повторим сега. Показа се, че такъв вид финансиране е много по-гъвкаво и много по-бързо стига до регионите. Но най-важното е, че гарантирахме повече финансиране за най-бедните региони и източния фланг, но има и така наречения хоризонтален принцип – ако държавата не докаже, че е въвлякла кметовете, областните управители и неправителствения сектор в писането и изпълнението на плана, той ще бъде отхвърлен. Това означава, че общините трябва да са част и от писането, и от изпълнението. Само така гарантираме, че парите ще стигнат до хората и ще се изпълняват проекти, в които те имат интерес. Много е сложно да се направи план, който да предвижда нуждите на крайно различни региони. В България например, ако вземете Плевен, Враца и Монтана, едните имат нужда от туризъм, другите от земеделие, трети от водопровод и напояване. Затова кметовете и областните управители трябва да участват в изготвянето му и да кажат какво е нужно за всеки регион.
БНТ: Означава ли това, че контролът върху тези средства няма да е само на национално ниво, но и на регионално и от местните власти?
Андрей Новаков: Да, това е превенция. Гаранцията, че планът няма да бъде одобрен, ако кметовете и областните управители не са част от него, дава увереност, че няма как един министър по усмотрение да изпрати план в Брюксел, един комисар да го одобри и парите да отидат към България. Това са пари за регионално развитие за всички общини, а не за изпълнение на един или друг национален проект.
БНТ: Колко пари е предвидено за България в следващия период?
Андрей Новаков: Към момента са 22,3 милиарда евро за следващите 7 години, като това не е окончателната цифра и може да се увеличи, спрямо това, което сме поискали, ако залата зад мен го одобри.
БНТ: Снощи вие водихте и тежки преговори по законодателство за правата на пътниците във въздушния транспорт. Докъде стигна триалогът? Успяхте ли да постигнете пробив?
Андрей Новаков: Вчера за 4 часа направихме това, което за последните 4 месеца не успяхме. Разбрахме се по ключови въпроси, включително правата на семействата, които летят с деца, ръчния багаж, условията за отмяна на полет и компенсациите. Остават някои въпроси, като размера на закъснението, но по много други се разбрахме и това ми дава увереност, че на 2 юни може да има окончателно решение. Шансовете са значително по-високи от вчера.
БНТ: Червена линия ли е размерът на закъснението на полет до 3 часа? Това ли е вашата позиция или има отстъпки?
Андрей Новаков: Предпочитам преговорите да се провалят, отколкото да приемем правила, които влошават правата на пътниците. Към момента, ако полет закъснее с 3 часа и 1 минута, се дължи обезщетение, нов полет, хотел и всичко, което е предвидено. Предложението на Съвета на министрите беше прагът да стане 4 часа, което би облекчило авиокомпаниите, защото ще имат повече време да реагират. Позицията на Европейския парламент е нито минута повече закъснение, нито по-малко обезщетение – 250 евро.
БНТ: Европейският парламент, Европейската комисия и Европейският съвет постигнаха споразумение със САЩ за търговската сделка под заплахата от нови мита, които да влязат в сила от 4 юли? Защитен ли е европейският пазар?
Андрей Новаков: Америка е ключов партньор и знаем, че временната конюнктура там влияе на нашите пазари. Но ние трябва да търгуваме свободно. Затова приветствам всички търговски споразумения, включително това със САЩ и Меркосур, защото те отварят света за европейските производители, включително българските. Без такива отношения няма как да сме конкурентни нито на САЩ, нито на Китай или Бразилия. Отварянето към тези пазари ни прави по-конкурентоспособни и ни дава възможност да изнасяме повече продукция.
Вижте целия разговор във видеото
Чуй новините
Подкаст
