Заради еврорегламент България губи средства за обезщетения на гастарбайтери

Няма нито нещо незаконно, нито нещо неморално. Въпросът е, че за много наши сънародници, завръщащи се от чужбина, това е единственият начин за осигуряване на нормални доходи у нас за няколко месеца, а за държавата означава доста средства, които не може да си възстанови в пълен размер от страните, от които нашите сънародници се завръщат.

За първите 9 месеца на година 11 200 българи, работили зад граница, са се върнали и регистрирали в бюрата по труда, над 2000 от тях получават обезщетения за безработица от над 1000 лева.

Става дума за предимно сезонни работници - хора, които предпочитат да се регистрират в Бюрата по труда, за да взимат високи обезщетения, защото трудно биха получили по-високи възнаграждения - особено в по-бедните региони на страната като Северозападния.

Целият механизъм е следният: осигуряваш се в чужбина, получаваш обезщетения у нас. Като впоследствие НОИ чрез специален механизъм за реимбурсация възстановява част от сумата, която ти е превела като обезщетения от държавата, в която си работил. Проблемът е, че НОИ не може и няма право да си възстанови сумата в пълен размер.

Най-много завърнали се гастарбайтери, които получават обезщетения за безработица у нас, са в Благоевград, Разград, София, Перник, Велико Търново и Ямбол.

Средно те получават по 1259 лева месечно. Един от многото завърнали се е Петър Манолов, който работи една година в Германия в сферата на услугите.

Петър Манолов, регистриран в Бюро по труда - София: Там ме осигуряваха на пълната сума, която беше бруто около 2000 евро.

Сега Петър ще получава 780 евро обезщетение.

Петър Манолов, регистриран в Бюро по труда - София: На Запад по-голяма част сякаш от работодателите осигуряват своите служители на пълната работна заплата и когато те се върнат тук, всъщност се получава така, че за тях е по-изгодно да не работят или по-скоро да се запишат в Бюрото по труда, тъй като, ако започнат работа, най-вероятно сумата, която ще получат, е сходна или дори по-ниска.

Моника Йончева от Видин е била сезонен работник в Шотландия. Връща се в България и е одобрена за обезщетения за безработица за 4 месеца. Казва, че този вариант за доход е само временен, но в регион с висока безработица, какъвто е Видин, за много от младежите е единствен.

Моника Йончева, регистрирана в Бюро по труда - Видин: В цифри съм доста доволна, защото за 4 месеца взех 6000 лева, или това е 1500 лева на месец грубо.

Изискванията са през последните 9 от общо 15 месеца да сме се осигурявали в чужбина и да удостоверим това със специален документ. Ако бъдем одобрени, ще получаваме 60% от сумата, на която сме се осигурявали, но не повече от 2600 лева, колкото е максималният осигурителен праг у нас, обясняват от НОИ.

Георги Желев, нач. о-л "Краткосрочни обезщетения по договори" - НОИ: Без значение какъв е бил осигурителният доход на този човек в другата страна, ние го изчисляваме на базата на МОД при нас, тъй като ако този човек за това време беше работил в нашата страна, той би се осигурявал на не повече от 2600 лева.

Но тъй като гастербайтерът се е осигурявал в чужбина, а получава обезщетение от България, НОИ си търси средствата от другата държава, но си връща само част от сумата.

Георги Желев, нач. о-л "Краткосрочни обезщетения по договори" - НОИ: Ако това лице е имало за последните 24 месеца 12 месеца стаж в тази страна, НОИ може да си възстанови средствата за първите 3 месеца. Ако е имало над 12 месеца, до 5.

До септември тази година 2000 българи, работили зад граница, получават обезщетения у нас. Два пъти повече от миналата година.

В бюджета на НОИ за 2018 г. се предвижда въвеждането на максимален размер на дневните обезщетения за безработица в рамките на 74 лева. Така че да няма съдебни спорове - защо наш гастарбайтер се е осигурявал на хиляди евро в чужбина, а пък у нас получава обезщетение до 2600 лв., каквито случаи има и у нас.

Дали въвеждането на този максимум противоречи на евроизисквания, не е ясно.