Начало
назад
От архива: Изказване на Шимон Перес в интервю за БНТ
На 93-годишна възраст в Тел Авив почина нобеловият лауреат за мир и бивш израелски президент Шимон Перес, след като преди две седмици беше покосен от инсулт. Перес беше последният от бащите основатели на Израел и през над 50-годишната си политическа кариера заемаше различни министерски постове и два пъти беше премиер.
Шимон Перес, 2013 г.: Рядко ще видиш народ, който, от една страна, е много скромен и тих, а от друга - така невероятно героичен. Тихо героичен, много скромен и в същото време велик пример за смелост и човечност. Искам да благодаря на вашия народ, на обикновените хора, които поеха риска - защото това бе рисковано - да спасят по-голямата част от еврейската общност в България.
Тези топли думи за страната ни каза Шимон Перес в Европейския парламент на 70-годишнината от спасяването на българските евреи. През 2013-а той още беше президент на Израел.
Перес е роден през 1923 година в село Вишнева, тогава в Полша, днес - в Беларус. На 11 години емигрира в Палестина. Присъединява се към ционисткото движение, като ментор му е Давид Бен-Гурион, който по-късно става първият премиер на Израел.
Едва 29-годишен Шимон Перес е назначен за генерален директор в министерството на отбраната. И в тази си роля той договаря тайното споразумение с Франция, по силата на което в началото на 60-те Израел се сдобива с ядрения реактор в Димона.
В интервю за списание "Тайм" този февруари Перес посочи, че именно непризнатият официално ядрен арсенал на Израел е допринесъл за постигането на мирните споразумения с Египет и Йордания. Както и за Договрите от Осло с палестинците, за които заедно с премиера Ицхак Рабин и лидера на ООП Ясер Арафат той получи Нобелова награда за мир през 1994 година. Рабин беше убит година по-късно от еврейски екстремист.
Шимон Перес, интервю за БНТ, 2003 г.: Аз мисля, че изкуството на политиката е да запазиш живота на хората. Често си мисля за разликата между Шекспировата драма и драмата на Чехов. При Шекспир в края на пиесата всички на сцената са мъртви. При Чехов героите страдат, но остават живи. Мисля, че е по-добре да страдаш, но да останеш жив. Ние учим децата си прекалено много на миналото и твърде малко за бъдещето. Караме ги да помнят. Защо? Какво толкова трябва да помниш? По-добре е да мечтаеш, да си представяш бъдещето защото това, което наричаме памет, не е точно памет, а обикновено са неща, които искаме да забравим.
