В навечерието на предстоящия балотаж на президентските избори във Франция темата за сигурността е във фокуса на медийното внимание. Арестуван е бивш военен край военно поделение близо до Париж. Той е радикализиран според полицията. Има информация, че е подготвял нападение от името на "Ислямска държава". Нашите пратеници в Париж ще продължат да следят развръзката по този случай.
Френските гласоподователи пред решаващ избор
Еманюел Макрон увеличава преднината си според анализатори. Много от французите обаче няма да отидат на вота на 7 май. Няма да гласуват около 25% според последното проучване, тъй като не харесват нито един от двамата кандидати и се чувстват разочаровани. Около 75% са отговорили, че ще отидат да гласуват. Анализатори прогнозират, че е възможно на вота в неделя ще има най-ниската избирателна активност през последните няколко президентски вота - 2002, 2005 и 2012 година.
Каква Франция ще изберат французите в неделя? Политологът Тома Геноле не очаква изненади. Той е сред анализаторите, изследвали стратегията на Марин льо Пен за промяна на Националния фронт. И е първият, предвидил завръщането на Никола Саркози в политическия живот след поражението му през 2012-та. Политологът казва, че Еманюел Макрон трябва да бъде много внимателен в посланията си.
Тома Геноле - политолог и преподавател по политически науки: За мен вероятността Еманюел Макрон да е следващият президент е изключително голяма. И то не защото той е толкова политически привлекателен, а по една много проста причина - огромният брой хора, които мразят крайната десница.
Тоест той има достатъчно гласове, с които да победи Марин льо Пен на втория тур. Макрон обаче трябва да внуши на избирателите, че той е кандидатът на Евросъюза в защита на републиканските ценности и срещу крайната десница. Не е достатъчен само призивът да подкрепят неговата програма, защото е по-добра.
Данните от първия тур на вота са красноречиви за характеристиките на избирателите на Макрон и Льо Пен. В селата и в градовете с население под 5 хиляди жители, където хората се чувстват изоставени, Льо Пен е получила на първия тур 25 процента от гласовете. Макрон пък печели в големите градове. Както и в чувствителните райони и предградията, където преднината му пред Льо Пен е над 8 процента.
Центристът е фаворит сред хората с доходи над 25 хиляди евро годишно. Лидерката на крайната десница е предпочетена на места, където избирателите получават по-ниски доходи. Макрон води сред избирателите, които живеят близо до работа. Льо Пен - сред тези, които работят на разстояние над 15 километра от дома си. В Париж подкрепата за нея е по-малко от 5 процента.
- Искам Макрон да спечели.
- Той е добър избор за Франция. Добър избор за мен и моето поколение.
- Той е проевропейски кандидат. За съжаление срещу него е Марин льо Пен и реално ние нямаме избор за втория тур. Много хора ще гласуват просто срещу Льо Пен. Трябваше да има кандидат на десницата, за да има наистина демократичен избор.
- Нито единия, нито другия!
- Защо?
- Той е много млад, няма програма. Не искам и Льо Пен.
- Въпросът, който можем да поставим днес е дали Макрон ще има мнозинство в националния парламент.
Анализаторите посочват, че обикновено на парламентарни избори има свръх мобилизация на избирателите, които са гласували за спечелилия президентския вот и по-ниска активност от страна на всички останали групи.
Тома Геноле - политолог и преподавател по политически науки: Затова ако спечели, Макрон ще има предимство на парламентарните избори. Проблемът е, че няма да е достатъчно да получи абсолютно мнозинство само с неговата много млада партия. Той ще се нуждае от съюз с десницата. Тоест може да се стигне до голям центристки блок от депутатите на Макрон и на десницата. Националният фронт ще се опита да спечели няколко депутатски места, но това е много трудно за една крайно дясна партия.
Неуспели на президентския вот, френските социалисти и републиканците затягат редиците за парламентарния, който се очертава трудно предвидим. А от този вот ще зависи и съдбата на реформите, които обещава новият президент.