Днес отбелязваме 139 години от свикването на Учредителното събрание, с което е поставено началото на парламентарния живот у нас. То е било открито в сградата на бившия турски конак във Велико Търново, където тогава пристигат 229 български народни представители. Тяхната основна задача била създаването на най-важния държавнически документ - Конституцията. И до днес в музея „Възраждане" в старата столица са запазени някои от личните вещи на депутати, както и звънецът, с който са били откривани заседанията.
Първото Народно събрание било открито от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. За председател на Учредителното събрание бил избран Екзарх Антим I, а в него участвали 229 български народни представители, чиято задача била да изработят конституцията и да изберат столица.
проф. Петко Петков - историк: Всички учредители имат едно усещане, че правят нещо изключително, уникално. От друга страна тежкото усещане, че българската общност, която вече е било призната за такава, но по силата на пет части по силата на Берлинският договор. Така, че това е най-силното вълнение как да се справим с това разпокъсване.
По онова време се оформили две политически групи, които поставят основата на първите политическите партии у нас - либералната и консервативна
проф. Петко Петков - историк: Първият им сблъсък е какво ще правим с покъсаното отечество и там се появяват първите течение между депутатите - едните са готови да преустановят събранието, за да се постигне национално обединение, а другите предлагат да се направи един мемоар, един протест и да се работи по основният закон.
Парламентарният звънец, с който Екзарх Антим е откривал събранията е един от най-ценните предмети, който и до днес се съхранява в музея „Възраждане и учредително събрание" във Велико Търново.
доц. Светла Атанасова - РИМ-Велико Търново: Имаме запазени множество реликви от този период когато е заседавало Учредителното събрание. Звънецът, който е възвестявал началото и края на заседанията, копие на Търновската конституция, специално изработените красиви столове на княз Дондуков-Корсаков и на представителя на Високата порта Бертеф Ефенди.
Учредителното събрание изработва конституция, която остава в историята с наименованието "Търновска конституция" и провъзгласява българската държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент, а основният закон на държавата е подписан на 16 април 1879 година от всички народни представители.
Чуй новините
Подкаст
