Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

"Отвъд границите": Хубен Черкелов: Исках да бъда на световна сцена

Хубен Черкелов е български художник, който живее и работи в САЩ. Роден e в Кърджали, започва да рисува от дете, завършва Художествената гимназия в Казанлък и Националната художествената академия в София. За себе си казва: „Целият ми живот е преминал в рисуване. Май никой за нищо друго не може да ме наеме…“. Когато го попитах какво дете е бил, отговори: „лъчезарно, много лъчезарно, надявам се и сега да е така.“

Николета Атанасова
от Николета Атанасова Александър Детев
08:40, 07.03.2018
Чете се за: 03:13 мин.
Отвъд границите
отвъд границите хубен черкелов исках бъда световна сцена

Срещнах Хубен Черкелов по време на изложбата му в София „Имане“, която се състои от платна, върху които са изобразени визуални образи, взети от финансови документи като банкноти, монети, чекове, облигации. Защо пари?

„Защото когато отидох да живея в Щатите разбрах колко са важни за тях парите. Как всичко се върти като средство за комуникация около парите. И че хората нямат нищо против, ако парите са поднесени и като изкуство, което могат да си закачат на стената“

С Хубен Черкелов имахме съвсем малко време за този разговор, но пък усмивката се появи в него почти веднага. Защото той е наистина топъл и лъчезарен човек.

;

Разочарованието и изборът

Кога решихте да напуснете България?

Загубих илюзиите си още деветдесетте години, когато бях в България. Ние имахме галерия за изкуство „ХХL“, но когато стана ясно, че няма как да се развиваме, не само аз, но и моите колеги напуснахме страната ни завинаги. Защото аз много пъти съм ходил извън България за изложби и въобще съм пътувал, но все имах надежда, че тук нещата ще се оправят. Говоря за изкуството, не за политиката. От политика не се интересувам. И когато стана ясно, че няма място за такова изкуството, каквото ние предлагаме, и че аз няма да мога да се издържам като художник, тогава заминах за САЩ.

Защо избрахте САЩ?

Тогава ние не бяхме в европейската общност и нямаше търсене на българско изкуство. Все пак Европа е доста по-националистически настроена и авторите, както за изобразително изкуство, така и за кино, и за литература, са все с близки политически убеждения. А аз не исках да влизам в конюнктурата, исках да бъда на световна сцена. А в САЩ има място за всеки, стига да имаш добър продукт.

Двете кули и първите години в САЩ

Какъв беше пътят в началото, когато се установихте в САЩ?

Трудно беше. Само един пример ще Ви дам. През 2001-а година беше терористичната атака в Ню Йорк, годината, в която завинаги изчезнаха „Кулите близнаци“. Последва срив в икономиката. Тъкмо към 2005-а потръгнаха нещата и 2008-а пак се сринаха.

Какво си спомняте от 11 септември и терористичните атаки?

Града и хората. Градът особено в долната част на Манхатън беше затворен изцяло заради пепелта и азбеста, който се беше разхвърлял. Много хора и пожарникари след това починаха от рак заради уврежданията, получени от частиците по това време. В рамките на няколко месеца хората бяха много травмирани от случилото се. Място на двете кули, които бяха символ на американската икономика, беше много някак… тъжно, опустошено. Но американците са много позитивни и в рамките на няколко години градът се възстанови. Основата на едната кула е превърната в прекрасен мемориал с вода, който е много красив, наистина. Усещането е фантастично.
;

„Междузвездни войни“ и поп културата

Какво си спомняте от пътуването Ви към САЩ, когато решихте да емигрирате там?

Аз вече бях ходил в Щатите. Бях правил изложба там през 1996-а. Знаех какво е… И все пак си беше голямо предизвикателство.

Какво взехте със себе си?

Нямах пари, но взех със себе си мои картини, които се надявах да продам там. И то стана. (усмихва се)

Какви бяха картините?

Сюжети от "Междузвездни войни"…

До този момент в разговора ни Хубен Черкелов беше сериозен, едва когато заговорихме за картините със сюжети от „Междузвездни войни“, той се засмя. И усмивката беше сякаш си спомня нещо мило, нещо почти детско. В нея имаше и игривост, и закачка, и пътешествие в мислите.

Наистина ли? „Междузвездни войни“?

(с голяма усмивка) Да!

Помните ли на кого или как продадохте картините?

Ами, как… дойдоха хора в ателието ми и ги купиха… (смее се)
;

Как изглеждаше ателието Ви тогава?

Така се случи, че имахме възможността с мои приятели да вземем едно огромно хале в Южен Бронкс. Това беше краят на 2000 г., началото на 2001 г. Та халето беше огромно – около 700 квадрата и се чудехме как да го отоплим… те затова ни го дадоха и по-евтино. И това от една страна беше много романтично и хубаво, защото в такава площ, в този огромен склад, можеш да работиш големи картини, но пък от друга страна големи картини не се купуват… И все пак, там успях да направя изложби, натрупах картини, може би 40, от които хората да избират, дойдоха и куратори от музея в Бронкс, които да оценят картините ми и станах легитимен.

Поп културата

Откъде идва вдъхновението за картините Ви днес?

Аз обичам поп културата. Филми като „Батман“ или „Супермен“ ме вдъхновяват много и аз имам картини с техни сюжети.

Купува ли се поп култура по света?

Да. Това е международна култура, разпростряла се между Съединените щати и Япония. Имам всякакви клиенти – японци, китайци… всякакви и сякаш езикът на поп културата работи навсякъде по света, защото тези филми се гледат навсякъде.

Как рисувате тези герои?

Гледам така да ги съчетая, че сякаш сте в киносалон – с много детайли, с много цветове. Но понякога например с един портрет на Дарт Вейдър постъпих другояче. Сложих го на сив фон, за да се види, че прилича на портретите на политиците, например. (започва да се смее) Така че подходите са много – от цветни, фини детайли до сериозни портрети като този на Вейдър.

Вие казахте, че не се интересувате от политика, но ето че все пак има препратки към нея. Какво от реалния живот има във фантастичните герои, които рисувате?

Фантазии. Защото реалният живот е доста прозаичен за повечето хората, а поп културата, киното, предлагат един вид бягство от ежедневието и реалността. Изкуството на рисуването също е бягство от реалността, защото всяка картина в някой музей е рисувана много преди вие да отидете и да я видите там, понякога векове ни делят от това…

Защо според вас хората искат да бягат?

Ежедневието не е цветно и хората имат мечти, които искат да следват.

А самото рисуване бягство ли е? Вие докато рисувате картините си също ли бягате?

Да! Но в същото време е и успокояващо и терапевтично да работя.

;

Пътят на рисуването

Как протича един работен ден?

Различно е, но например докато пътувам в метрото, обикновено си правя някакъв план за деня, който най-често се проваля, тъй като някой се обажда. Тръгвам с една картина в една посока, след това тя се премества в друга посока… и така, но все пак се старя да поддържам ритъм, който да не се прекъсва.

Как изглежда в момента ателието Ви?

Намира се в центъра на Манхатън на „Таймс Скуеър“ . Пълно е с всякакви неща, защото аз работя в хаос, не мога да работя в подредена зала. Хаосът ме вдъхновява.

Имате ли ритъм на рисуване?

То няма, но аз гледам да създам, защото това е все пак някаква рамка.

Когато гледаме филми за художници, обикновено моментът на търсенето на вдъхновение и започването на рисуването на една картина са драматично пресъздадени. При вас има ли драматизъм, когато започнете да рисувате нова картина?

Не, вече нямам капка колебание. Платното ми винаги е подготвено от асистента, никога не е бяло. Винаги е в някакъв цвят – червено или зелено, или друго. После аз правя върху него някаква скица на това къде ще са разположени обектите ми по него. После работя фона и накрая самия имидж.

Колко време отнема това?

Различно е. Зависи от размера и мотивацията. Има проекти, които стават за две седмици, други за месец.

Има ли картини, които чакат да бъдат нарисувани?

За съжаление има, да. И това е едно от нещата, които много ме дразнят. То е като една кола, която постоянно се разваля… ти искаш да я фиксираш тая кола, хвърляш пари в нея, не можеш да я оставиш, опитваш се да я спасиш, да я пуснеш в движение, но тя просто не става…

Има ли тъмни периоди, когато не искате да пипнете четка?

То има, но сега продължават не повече от един ден, защото това не помага на рисуването.

;

Пътуването преди и след САЩ

Кое е първото Ви пътуване извън България?

Ооо, Румъния. Ходих там за една изложба с влак през Русе… беше кошмар… (смее се с глас). Спомням си как на границата румънските митничари ми искаха цигари и дъвки, беше много особено – хем смешно, хем ужасно.

Обичате ли да пътувате?

О, не, никак не обичам да пътувам, защото ме вади от ритъм, носи ми дискомфорт, но постоянно пътувам. Налага ми се, защото мои картини се продават в галерии и в Азия, и в Европа, и къде ли не. И е хубаво да отидеш при откриването на изложбата в страната, в която тя се открива, да се срещнеш с хората, с колекционерите лично. Ето например работя с галерии в Сеул, Тайпе и Хонконг и в следващите месеци ми предстоят пътувания дотам.

Има ли нещо, което винаги слагате в куфара си?

Не! Аз не съм суеверен човек и нямам такива неща, които задължително да са ми необходими. Понякога нося много дрехи, понякога сувенири, подаръци, каталози, понякога картини… Но винаги пътувам с много багаж.

Къде сядате – до прозореца или до пътеката?

Винаги до пътеката. По-свободен се чувствам.

Какво е свобода?

Да можеш да кажеш каквото пожелаеш, да правиш каквото си искаш. Може би това, което го е имало седемдесетте години на миналия век. Сега е много трудно и почти невъзможно.

Има ли нещо, от което Ви е страх?

За себе си – не! Само за близките си се страхувам, но това е нормално.

В какво вярвате?

В изкуството. Вярвам, че изкуството може да направи живота по-красив, по-добър, по-поносим.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Симеонов: Държавата не трябва да участва в управлението, а в контрола на ЧЕЗ
Симеонов: Държавата не трябва да участва в управлението, а в контрола на ЧЕЗ
Проф. Начев: 40% от парите за здраве са от джоба на пациента, при 22% в Европа
Проф. Начев: 40% от парите за здраве са от джоба на пациента, при 22% в Европа